Летен списък...

Тази година много хора представиха списъци с книги, които ще вземат да четат на плажа, или пък на планина, или пък някъде другаде... и аз бях предизвикана да направя същото, но така и не стигнах до там. Може би защото винаги отбелязвам едни заглавия, а накрая неизменно от преди посочените само едно е същото. Така че е по-добре, когато разопаковам багажа, видя наличните заглавия и реша, че точно ето това е най-подходящото...
В конкретния случай другарчетата ми бяха само три, защото не си давах зор (иначе книгите вкъщи бързо ще свършат xD).
От първото плажно другарче очаквах много, само че...

Роджър Зелазни - Създания от Светлина и Мрак

Неизменно свързвам Зелазни с "Хрониките на Амбър" - книги, които ме накараха да потърся още от този автор. Книги, които малко или много са изградили вкуса ми към фентъзи литературата, насочили са ме към онова, което предпочитам в този вид литература. Защото предпочитания се градят постепенно, а не гениалният Толкин бе този, който исках да чета отново и отново. Робин Хоб и Роджър Зелазни се оказаха авторите, които "знаят" точно какво търся.
В по-късно време се запознах с мъничката книжка "Да умреш в Италбар", малка частица от научната фантастика на Зелазни. И ми беше малко трудно да прекроя образа му. Аз съм от хората, които често сякаш вярват, че един автор си има само едни книги, понеже не си правят труда да търсят много-много. Знам ли, малко е странно за описание, няма значение.
"Да умреш в Италбар" бе възприета трудно от мен точно като роман от Зелазни, но все пак ми хареса. Само че при "Създания от светлина и мрак" нещата хич не стояха така. И ми е мъчно, че трябва да определя тази книга като не-моя книга. Няма много смисъл да се самозалъгвам с това, че точно в онзи момент просто не ми се е четяло подобно произведение. Ами, не стана номера и това си е. През цялото време бях на мнение, че произведението съм го писала аз, само че на три ракии. Толкова отнесено и разбъркано беше. Сигурно тоя талант съм го взела тогава от Зелазни, без да знам xD. Магьосникът и Тот бяха готини образи, но от там нататък другото намаляваше оценката все повече и повече... в момента книгата е в купчината за подаряване, нищо, че тук още не е вписана. И, не, едва ли проблемът е в непълните ми познания по египетска митология, където съм любител. За някои неща нищичко не знам, но дадена книга ми помага да разбера, а тук...
Просто не-моя книга...

За втората книга от морското излежаване пък, аз се чувствам прекалено мъничка, за да говоря. Нито съм кой знае какъв критик (всъщност и това е ужасно голяма дума за човек като мен), нито пък съм големият разбирач.
Затова е по-добре само да кажа, че ми стана мъчно. За автора. Странно усещане, наистина, но пък... е истина. Хората са си го казали - че някои неща оценяваме едва когато сме ги загубили. Защото книгата можем и да преоткрием, но някои неща не можем да променим.
(Просто част от нещата, които минаха през главата ми някъде към края на книгата).

Напук на повечето народ с негативни коментари за тази книга, аз се забавлявах в компанията на господин Свеженов (да де, досещате се, не бях с него на живо, просто съпреживявах с неговите герои~).
След тъгата, която изпитах по-рано, "Анархия"-та ме накара да се усмихвам. Може би хората ще кажат, че няма какво да се смееш на купчина глупави дядковци, две близначки от Русия и Украйна и няколко цигани, ноо... Да четеш точно това на брега на морето, след като едно от ключовите места на действие е Варна... това вече определено е, хм... свежо xD.
Половината от тези, които ще прочетат това някога, сигурно вече са ме отписали. Голяма работа! Като положителен човек, от мен да знаете (макар че отдавна трябваше да го напиша това), тук рядко ще има негативни мнения за книгите... (Тайната е, че не пиша за тези, които не са ми харесали xD).
В случая, книгата за мен си заслужава. Чете се лесно, за ден, може и два в зависимост от свободното време. Ситуацията е типично българска, тук-таме изпъстрена с малко турски дебилизъм xD И малко ромска идилия. Малко телефонни измами, "решителни" араби анархисти и прочие, и прочие.
Признавам, че още не мога да възприема Мария като... толкова умна, изплъзва ми се. Не защото вярвам, че няма и такива цигани, просто в конкретната ситуация, хм... Представях си с майка й да живеят другаде xD
(Ей, и това с онзи командос хич не беше честно, държа да отбележа! Човекът не го заслужаваше!)

Ами, то това е. По малко, но пък най-важното за момента. Сега освен да си продължавам към Тери Пратчет... Не бива да оставям Ринсуинд да се тъпче дълго с шоколади в онази горска къщичка, където всяко дърво си има мнение...