Имаше един период от по-детските ми години, когато, чуех ли, че нещо набира слава, веднага казвах, че няма да го чета. По този начин не стигнах до "Здрач" и не съжалявам много. Историите с вампири бързо-бързо станаха прекалено захарни за мен, прекалено далечни от... Алукард, за който май писах вече някъде надолу xD
Не, с Тери Пратчет не беше като със "Здрач". Не беше инатът този, който ме караше да не го чета... просто така се бяха стекли обстоятелствата. Дали в определен ден търся някоя нова книга от някоя си поредица, дали пък изведнъж не ми се е дочел съвсем друг жанр... и Пратчет все оставаше непотърсен.
И както се случва много често при мен, дойде един хубав ден, май някъде около рождения ми, в който дойде време и за "В черно като полунощ".
Книжката за малката вещица Тифани беше първата книга от Света на Диска, до която се докоснах. Щях да съм малко повече разочарована, ако предварително не знаех точно какво чета. Детска книга, при това и не първата от сюжетната линия.
Сега, когато го написах, дори не знам дали щях да се разочаровам дори да не знаех, че е детска книга и така нататък. Имаше едно особено вълнение, някакво заразително очакване за това как точно ще свърши приказка, за която нищо не знам.
Честно казано, в момента ми е трудно да пиша за Тери Пратчет. Вижда се и от списъка ми, че съм се докосвала само до четири негови произведения. Това е така, защото се "запознахме" едва миналата година. Пред мен стои едно огромно наследство от книги, които бих искала да опозная... сега или по-късно. Причината да направя тази публикация (да си дойдем на думата) е, че днес приключих четвъртата си книга на Пратчет - "Фантастична светлина".
Запознах се с Тифани, запознах се със Смърт в "Жътварят", запознах се с Ринсуинд... и сега може би трябва да се запозная и със стражите :)
Трудността ми за писане този път идва от това, че не мога да ви опиша колко искрено изненадана бях, че Пратчет е стигал и преди до мен. Кой знае, може пък да съм чела откъси и преди, много отдавна, без да го знам, без да е имало име на автор, за да разбера... или пък в безкрайното обикаляне на РП форуми е имало по-запознати хора от мен... Защото откривах сред страниците думи и фрази, които съм чувала и преди, които съм взаимствала. В които може би вярвам дори. Вярвам, че тъмнината е преди светлината. Вярвам, че не си бил никъде, преди да се прибереш у дома. Вече... не ме е чак толкова страх от тъмното неизвестно.
Всеки човек намира различни неща в книгите, които чете. Аз (поне този път) няма да ви товаря отново с моите открития. За да изредя всичките си открития, трябва да разкажа едно цяло пътешествие, фантастично пътешествие, което не спира да ме изненадва всеки път. От една страна ме човърка да споделя какъв смях падна на Дървесната религия например, или пък... Е, аз съм от малкото хора (поне доколкото знам), които започват приключението едва сега, тъй че аз няма да давам спойлери и не искам да ги получавам... Макар че, ъъъ, можете да споделите някоя история и книжка~
Няма коментари:
Публикуване на коментар