Сребърна лъжица, отрова в чаша и космически течения

Тези дни бях на едно голямо космическо пътешествие. Е, първо реших да постоя кротко на земята, докато Дяволът се опитваше да я получи за пореден път. След това правех компания на един изстрадал капитан, попаднал на нова планета. И на един още по-закъсал специалист с амнезия.
С други думи, компания ми правеха следните автори със следните книги~
Джеймс П. Блейлок - Последният сребърник
Дан Дастие - Отровата на Алкория
Айзък Азимов - Космически течения

Нека да започна краткия си личен обзор с първата.
Не знам защо, но в момента не съм особено сигурна фентъзи или фантастика е това. Е, би следвало да е фентъзи... но объркването ми идва главно от това, че тук срещнах един от най-странните главни герои, с които съм се сблъсквала досега.
Този главен герой правеше книгата... странна. Не можах да разбера какъв точно е Ендрю. Побъркан, шизофреник, просто прекалено глупав, или пък прекалено голям идиот. Начинът му на мислене, начинът му на действие... не беше присъщ на мъж с всичкия си, просто не може да е! И ако наистина е най-големият идиот на света, то явно Дяволът си намира майстора точно изправен срещу такива типове... може би.
Цялата работа е, че всъщност Пениман, злодеят, ми е доста по-симпатичен. Макар и с малко гнусни навици, не отричам, но държанието на Ендрю просто ме изваждаше извън нервната ми система. Неуравновесен по някакъв начин герой... Виждащ света по някакъв детински начин, или пък...
Ох, сигурно всичко е дошло от проклетата сребърна лъжица. Гениално, може би да, да скриеш последната монета под формата на лъжичка и да я дадеш в ръцете на едно ку-ку...
Искаше ми се накрая Пениман да успее да събере всички 30 сребърника. Онези, които някога Юда е държал в ръцете си след едно съдбовно предателство. Щеше да е толкова любопитно Пениман да успее! Сигурно съм много лоша, задето му стисках палци xD
Действително, като изключим странното държание на Ендрю, в тази история имаше нещо привличащо. Може би моята любов към, хм, готически разкази, ако мога така да се изразя, са ми дали основата, върху която да си изградя образа на Пениман. Класическият Дявол! Или поне в самия си край наистина, ама наистина беше той! Вълнуващо! Де да имаше втора част...

Втората книга, която споменах...

Дан Дастие се оказа французин, или поне френскоговорящ, защото книгата беше преведена от френски. Това не е особен показател, разбира се, но аз бях готова за възможни мусения. Не мога да се разбирам с френската литература. Много малко произведения са ми истински на сърце. Явно не мога и не мога да се науча да я харесвам.
Не, не, това не се отнася до "Отровата на Алкория". Тя е от "малцинството". Защото е много мъничка, като много добре построен разказ. С хубаво послание, поднесено с не много думи и описания, но пък достатъчни. Изнервих се на леко баналните диалози в началото, това е вярно. Така де, то беше съвсем ясно какво е зеленото растително чудовище и така нататък... почувствах се като в турски сериал - "Фатме е бременна!". "О, ужас!"... макар че Фатме вече е в деветия месец и ще остане така още поне сто епизода...
Но както и да е, простено е. В "Отровата на Алкория" човечеството беше на път да направи нова грешка, а именно - да унищожи един райски свят. Беше приятно да прочетеш как изгубеният екипаж, кацнал на тази райска, но непозната планета, съжалява, че е нарушил мира. И действително се бори, за да оправи проблема. Този "феномен" не е нещо нечувано, но пък когато и да чета нещо от този тип, винаги ми е драго. Защото другата крайност е "давайте да унищожим всичко, ние сме хора, трябва да владеем звездите!"

Нещо подобно можем да припишем на "Космически течения". И не точно. Не, не, всъщност е доста далеч...
Над една планета надвисва огромна опасност тук, при Айзък Азимов. Само един космоаналитик знае каква всъщност е тя. Но преди да е направил каквото и да е, се появява някой, който заличава спомените му за опасността. После го хвърля на Флорина, където страдащият от амнезия започва да работи във фабрика за кирт - един от най-скъпите във Вселената видове "памук". Докато не си спомни...
Тук ставаме свидетели на връзката "робовладелци-роби". Сарк, близката до Флорина планета, така е овладяла обществото на Флорина и нейните богатства, че е готова на всичко, за да извлича още и още печалби. Саркитите с над всички. Флорините... е, те нека си работят там и да гледат да не стават много умни...
Имаме висше общество, бунтовници, намеса на друга съседна могъща империя... Въобще още един напълно изграден от Азимов свят. Да, нямаше роботи. Да, имаше малко сложни политически отношения като фон, който не пречеше никак. Да, имах си даже любим герой и представете си - той не умря! (Защото харесам ли си някой, той обикновено умира, или го осакатяват по най-гаден начин xD). Противоречива личност, но какво пък... идеалист! Харесаха ми неговите престъпнически напъни с маскировките и прочие!
"Космически течения" реално беше точно това, което ми се четеше от една-две седмици насам. Напълно нов свят сред звездите, който да откриваш страничка по страничка. Все пак винаги изпитвам нужда да бъда предизвикана от някой нов свят за разгадаване... Сега искам още, но къде ли да си го намеря, хм...