"Той е съкровищница на истории..."

"...и ние сме късметлии, че го имаме!"

Става дума не за кой да е, ами за Нийл Геймън, разбира се, а цитираният е друг един мой наскоро преоткрит любимец, Стивън Кинг (като му напиша името някъде и пак ме заболява, че още нямам шанс да се добера до поредицата за Тъмната кула!).
Съвсем наскоро, почти като изненада, защото когато участвам в томболи, аз забравям, че съм го правила, при мен се озова една книга. Да, спечелена от томбола. Да, томбола в интернет, тъй да се каже. По случай празника на Shadow Dance (мисля, че е излишно да давам обяснение за това фентъзийстко кътче, можете ли да не го знаете?!).
Нека празникът им да е честит, а аз ще си скачам в тяхна чест с подаръка в ръце. Ама наистина!
Книгата и подаръкът се казва... *пауза за напрежение*... "Внимание, психоспусък!" ^^

Да говориш за Нийл Геймън е трудно. Сигурно само при мен е така, но какво да се прави. А казах ли поне веднъж, че за някого ми е лесно да пиша? Не помня... може пък да не съм си сложила подходящата маска, хм...
С този автор се запознахме отдавна. Като че ли беше миналата година xD Спомням си, че взех "Дим и огледала" от една книжарница. Не помня причината, но това не е важно. Може би беше първият ми опит да видя как ще се справя със страшната литература сега, като малко по-пораснала.
Май съм считала Геймън за прекалено "хорър", или пък някой ме е излъгал? Знам ли...
Работата е там, че не усетих Геймън като разказвач на хорър истории. Но определено го усетих като един много завладяващ разказвач. В разказите му има някакъв вид очарование. Някои от тях, но много малка част, ме карат да се муся, задето не свършва така, както искам. Но това е добре. Защо трябва винаги за си съгласен с някой писател?
Обожавам преиначените приказки. И Снежанка, и Пепеляшка, и Спящата красавица, и каквото и друго от тези истории да вземе. Ето тези разкази аз лично смятам за, както се изразяват някои тийнове, върхът!
Другото, което най-най обичам, това са предговорите. Мисля, че започнах да чета предговорите на Геймън по напълно естествен начин и той беше този, който ме научи изобщо да се занимавам с това. Все пак, знаете, в някои по-стари книги в началото има едно задължително "есе", както го наричам. И това ми беше най-досадното нещо преди дадена книга, та аз исках бързо-бързо да прочета самата книга!
Ноо, преговорите се оказа, че могат да бъдат чакани и с нетърпение. Хей, къде съм изпуснала сборника с разкази по средата на тези двата?! И защо, по дяволите, защо съм толкова назад с Рей Бредбъри? Винаги се ядосвам на този факт, а все не остава време за него... как може да няма време за Рей Бредбъри, кажете ми?!
Не искам да съм човекът, който забрави Рей Бредбъри...

Няма да правя разбор на книгата. Както обикновено. Вече знаете, че аз рядко казвам нещо съществено. Почти винаги задължително положително. Но мога да предложа нещо простичко: "Внимание, психоспусък!" усетих по различен начин, за разлика от "Дим и огледала". С всеки нов сборник, изглежда нещата са все различни, ъгълът е все различен... Всяка маска е различна. И това е все вълнуващо. Има ли някакъв начин да ми омръзне? Едва ли. Ето затова обичам хубавите разкази.
А аз... имам много, много, много маски за слагане. Напълно гарантирам за това. Геймън може да ме има за предизвикателство (ако само подозираше, мухаха!)
И, преди да съм забравила, още нещо... вече и за пореден път ми се гледа "Доктор Кой" xD Геймън е виновен! Дали и откъде ли да започна...