Неотдавна се похвалих, че спечелих книга от Goodreads... и все още се радвам за това! Подаръкът (понеже за мен си е подарък много ясно) е особено красив, пък и беше като новогодишен, пък и е книга, пък и имаше и автограф, и картичка. Тъй де...
Вярвате или не, това беше първата художествена творба, която чета на английски. Защото колкото и да чакам някои книги, не бих ги взела на английски. Колекционирам българските издания, защото ми носят повече удоволствие и радост. Не си правя труда да сравнявам цени, качество на хартията и прочие, даже понякога знам, че преводът е ужасен, но въпреки това искам точно определено мноооого старо българско издание.
Между другото, извън темата, ако някой предлага много старите книжки на Тери Брукс за Шанара, едни мънички, чернички - останало ми е да събера само последните двечки. Колекционирам си ги!
А сега за Рейф... или Рафи, ако щете, понеже според историята може би ще е по-удачно да е Рафи, но аз свикнах с първото.
Главният герой е на 12 години и е син на известен пианист и танцьорка. Баща му се разболява тежко и Рейф е принуден да отиде да живее при баба си, за да не му е толкова тежко. Момчето ще трябва да влезе в частната академия, на която баба му е директор. Той се запознава с бъдещите си съученици и, както си е редно, участва с тях на хелоуинското парти, облечен в костюм на Индиана Джоунс. Партито всъщност е игра, "изпитание" в лабиринт от царевица.
Но когато Рейф и приятелите му достигат центъра, се случва нещо...
И така, Рейф и приятели се озовават в един чудат свят, в който ангели и феи си имат магическо училище, а нашите момчета и момичета трябва да се учат с тях, като пазители на тайната за Мистфира.
По принцип книгата си е за друга възрастова група, така че аз няма как да я харесам изцяло. Още повече, че е от онези книги, повлияни от Хари Потър. Имаме си всичко - Драко Малфой, две момчета и едно момиче главни герои, почти същото разпределение - учене, страшни неща, ходене до село Хогсмийд... Накратко казано е като фен-фикшъните и форумите, в които премина част от моето тийнейджърство. Аз самата имах не едно "Хари Потър училище". Само е трябвало да изкрънкам да ми издадат книгата xD Както са можели да направят и още доста хора по онова време. Ангелите ми се видяха малко превзетички, но пък нали са ангели, какви да са. Това е като с елфите, много рядко ми допадат елфи, точно защото са прекалено надменни за моя вкус и то надменни не по начина, който ми допада. Да де, разбрахте ме, предполагам... Темата щеше да ми се стори по-интересна, ако не беше училище. Имаше някои добри попадения де, относно разделението на ангелите и прочие.
Книгата също така е за гении. По принцип признавам, че е малко трудно да изградиш герой дете, моите също се получават твърде гениални... Може би в тая частна академия ги правят такива или пък аз съм глуповатичка? Нищо не им се опъва на тия деца, решават уравнения и неравенства, разпознават всички композитори и художници, на по 12 са чели книги, дето аз за първи път ги чувам (Shame!). Да минеш един лабиринт е нищо работа, ха! Още на по 12 са готови за академици, това го признавам за скоростно развитие.
Колкото до главния герой... аз още преди да започна книгата от заглавието прецених, че вероятно ще стане така xD Даже питах някъде кое име е по-удачно да приема и се оказа, че сега съм права, че е по-скоро Рафи... мда...
Е, от казаното тук (и да излиза така, и да не излиза) не си правете грешни впечатления. Беше ми приятно и беше донякъде предизвикателство. Научих по нещо. Например, че книгите се налага да ги прочетеш, преди да превеждаш... ужас xD Това не го понасям, наистина! Като глупав преводач на аниме, аз си превеждам, без да гледам предварително. Ако има някакъв гаф се връщаш после. Дори най-любимите ми анимета не бих ги гледала по милиони пъти... то нали затова съм само фен!
А и няма как пак да не призная, че книжката е много красива! Не се сдържах xD
Няма коментари:
Публикуване на коментар