"В ярката им светлина"...

 ... е дебютният (нали?) роман на обещаващ,
по мое скромно мнение, млад български автор.

Това е един много добре изграден и подреден фентъзи свят. Предимно остави в мен едно чувство на любопитство по начина, по който Сандерсън го прави. Особено пък ако вземем предвид многотомниците му от последно време, "Летописите". В същото време, Сандерсън, когато му скимне, е дооооста описателен. Всяка тревичка, клонче и цветче имат място сред цялостната картина. Ми, то за да се получи такава тухла, все пак... xD

"В ярката им светлина" напротив, тя е по-изчистена откъм тези понякога досадни пречки, но това не пречи на читателя да усети атмосферата на това чуждо място. Вълшебен свят, в който историята върви сякаш бавно и плавно, докато не стигне до паметната развръзка, след която светът се променя. Това вече, чувството, че действието леко се забавя, докато се стигне до най-същественото, също го има и при Сандерсън.

Да, аз като се замисля за дадено произведение и започвам всичко да сравнявам според него, ама какво да се прави...

Какво ще откриете в тази книга?

Един воин, оцелял в битка, заради която всички сега го смятат за предател, защото уж бил пуснал нашествениците в града.

Интересна религиозна организация и изобщо - матриархално общество... което обикновено е дразнещ за мен елемент, нищо, че съм женско xD Но като с всяка нова религия ми беше интересно да се запозная с обичаите.

Едно чуждестранно момиченце, което всички ненавиждат, но което крие много тайни в себе си, както си му е обичаят.

Или, да си съкратя сама монолога, ще откриете едни много добре изградени герои, също колкото добре е изграден е светът. Рязко открояващи се един от друг, всеки със свои спомени и знания, представени отлично. Дори и децата (все пак те са едни от най-трудните герои за развиване за мен, както вече съм споменавала).

Безспорно няма да намерите постоянни кървави битки. Не, че няма и такъв екшън, но не това е, което трябва да се открие. Има път да се извърви. Тепърва ще дойде опасността и магията ще се развихри. Това е само кроткото начало. Защото нищо не започва, без да е имало някаква предистория, разбира се.

А началото е невинно, почти. Стига да сметнем, че най-малкият син на мразения воин съвсем невинно решава да не ходи на училище заедно с чуждоземното момиче, полу-робиня.

Може би наказанието му за това провинение е именно да падне в една дълбока пещера. Където ще открие нещо. Тайна. Лабиринт.

Винаги има тайна в лабиринта...

Един свят, който аз виждах хем като населен от индианци, хем пък от племена, които никога не са имали никакви контакти с далечните коренни американци. Може би европейски, може би азиатски, не съм се замисляла какви.

Свят, който ще бъде сполетян от нещо. Дори и без да четеш за намеците за това, то трябва да е ясно. Нищо не е мирно за постоянно, когато историята започва, тъй де...

Те ще дойдат...

~~~~

А сега, други впечатления:

Приятна изненада беше за мен и картата, която аз лично наричах "картичка", която си вървеше като "подарък към книгата". Аз рядко гледам карти, понеже мога да се ориентирам добре и без тях, но пък хвърлих очо, естествено.

Много ми е любопитно как е възможно да има само една-единствена река. Добре, отгоре имаме пустиня, но пък... много е постно само с една река xD Можеше един оазис да има горе. Пък и дори да кажем, че е най-голямата река на континента... хм, значи цялата тази земя е необитаема, след като няма другаде вода? Нямам представа защо това толкова ме затормози...

Българската корица е страшно лъскава и по някакъв странен начин ме радва страшно много. Може би на хората в метрото им се е сторило странно, че чета книга с готин мъж на корицата, какво ли са си мислели... Любопитно xD