Сесията е странно време. Време, в което изведнъж ти се прави нещо много по-различно от това да учиш и учиш. Макар че, дори и да не е по учебниците, моето също е учене. Има много неща, които съм научила по странни начини. Неща, които са ме предизвиквали да търся и откривам, да си доказвам, че нещо е истина или не е. Японските анимета са едни такива предизвикателства. Карат те да четеш тук и там, да се доближиш до нещо адски чуждо само защото са събудили нещо в теб. Някакво първично желание за знания.
Има неща, които не знам защо знам, но знам, защото ми се е искало да съм "специалист" по дадена тема. Всякакви странни малки неща, случващи се в анимирани филмчета, са ми помогнали да усетя неща, които иначе трудно се усещат. Може пък и да си въобразявам, но... е, има нещо.
В началото на годината, по традиция, започна аниме сезон Зима 2016-та. Както винаги, поне едно заглавие стана специално за мен. Няма как да не се случи. И, вероятно някои може и да подозират, аз си избрах това аниме за превод. Да си фен преводач е странна работа. То е като да си начешаш крастата и да не знаеш защо го правиш. То е просто хоби. В моя случай обаче има и друг елемент. Елемент на предизвикателство. Елемент на любопитство. Ако искам да бъда по-кратка, бих описала ситуацията като: "Аз искам да знам повече по тази тема. Покажи ми повече."
Така че тази година започна с театър. Започна с ракуго. Днес ще споделя какво аз научих за ракуго.
"Ракуго", на японски 落語 (което можем да преведем приблизително като "падащи думи") е традиционно японско театрално изкуство с над 400-годишна история. Обикновено ракуго се изпълнява от един човек, облечен в кимоно и застанал на една самотна възглавничка пред зала, пълна с публика, и "въоръжен" най-често само с едно ветрило. Целта на този човек е да забавлява публиката със своя монолог. Една история, в която той може да играе няколко души и обикновено е нещо ненатрапчиво, забавно мило, почти трудно за възприемане за публиката навън, понеже тя невинаги може да улови онова, което е смешно. Истории с традиционен японски привкус, в които следва да потъваш, които следва да проследяваш чрез изпълнителя им, който ги пресъздава с глас и жестове. Истории за планински духове или предприемчиви лъжци, или глупави крадци, или пък дори за опасно надути японски демони.
Струва ми се, че в България ние бихме могли да играем ракуго като поставяме вицовете си като пиеси, или нещо такова, но в същото време... хм, може пък и да не успеем.
Едно изпълнение на ракуго може да е с продължителност от 10 до 40 минути, а историите
обикновено обхващат един от най-големите (поне според мен) периоди в японската история - периодът Едо, който е с продължителност от началото на XVII-ти до средата на XIX-ти век.
По традиция изпълнителят може сам да решава какво да изпълни, така че предварителна програма няма. Изпълнението ще бъде изненада! А пък съществуват няколко стотици ракуго истории, които може да се случи да гледаш, пък и никой не спира изпълнителя да съчини своя история. Изпълнителят просто трябва да "почувства" своята публика...
За да станеш професионалист, трябва да се учиш при майстор. Както с всички други майстори в Япония, вероятно ще се наложи да се лишиш от много неща и да бъдеш доста неуморен и отдаден, за да можеш накрая да получиш сценично име от учителя си и да те пуснат на сцената.
Както много други неща в Япония, ракуго е много специфично изкуство. Дали ще е театър Но, ракуго или някоя друга форма на изкуство всъщност... то все си е странно. Особено пък за нас, чужденците. Вярно е, че това е доста далеч от определението за популярно изкуство, изпълнителите в днешно време са едва около 700, сред които има и жени професионалисти. Театри има в Осака и Токио, макар че ракуго може да се играе почти навсякъде, стига да имаш възглавница и да можеш да седнеш върху нея.
Какво е да гледаш ракуго с очите на чужденец? Ами странно е, както всичко, което носи дъх на чуждо. Макар че могат да се намерят изпълнения и на английски из интернет пространството, аз ще се огранича засега само с опита си дотук. Анимето, което ме вдъхнови да прочета малко по темата се казва "Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu" ("Смърт в стил ракуго").
Аниметата, които по някакъв начин засягат темата за Втората световна война, винаги са различни. Дори и книгите, като се замисля. Сякаш темата придава нещо много специфично, нещо трудно за описване, независимо дали говорим за страшна, весела или каквато и да е история.
Това аниме е различно, защото разказва за... ракуго изпълнители. Това е историята на един мъж за време, когато много неща са били различни. За любов, за трудности, за театъра. Определено не е за хората, които предпочитат екшъните, трилърите и прочие. Може обаче да се хареса на хората, които четат Мураками, понеже ми се струва, че някои от неговите книги са точно в онзи специфичен военен и следвоенен японски дух... понякога. Като се замисли човек, може да хване и някакво такова японско нещо, което го има и на други места. В други анимета, манги и филми. Сякаш има нещо в ракуго, което използват тайно навсякъде, чудейки се дали го виждаме... Дали наистина?
Определено е нещо като за хората, които просто обичат да слушат. Да слушат обикновени и странни истории, които, ако не бъдат намерени за весели, поне могат да са... някак пленителни, очарователни.
Дори е за хората, които може би ще оценят превъзходната игра на Акира Ишида, Ямадера Коичи и Секи Томоказу. Определено големи имена в сею индустрията, обичани имена.
За хората, които биха отишли на театър, за да послушат някой монолог.
И макар анимето да разказва една все още забулена в тайни история, то е топло, спокойно, улегнало, красиво. Такова го намерих аз. Дори и на мен ми е още странно, че ми доставя удоволствие да превеждам ракуго историите, които определено ще бъдат скучни за масовия зрител. Но... искам да знам повече по тази тема...
Имам още какво да прочета... или пък ще видя, защото очаквам следващите серии. Имам чувството, че трябва да се гордея, задето сякаш се запознах с едни от най-известните ракуго истории, и то чрез едно нарисувано филмче. И, ако щете вярвайте, една или две истории са ми познати... тайно включени тук или там. Познах ги!
Е, стана много късно, така че, в стила на ракуго - благодаря ви, че се отбихте днес!
Няма коментари:
Публикуване на коментар