Информационно каренце
Заглавие: Валхала
Автор: Робърт Дж. Мразек
Жанр: трилър
Година на издаване в България: 2016
Издателство: Бард
Книгата в Goodreads: тук
Лична оценка: 4/5
С няколко скромни думи за книгата: Сняг, археология, фанатични вярващи, световна заплаха и симпатични главни герои в стил Индиана Джоунс. Дотук - все плюсове :)
Когато един богат американец открива в ледовете на Гренландия стар военен самолет, който да прибави към личната си историческа колекция, той съвсем не е подготвен за онова, което крие ледът метри по-надолу от "старата военна щайга".
Гроб на викингски кораб, заедно с целия му екипаж, съвършено запазени в леда. Плоча с рунически надпис, криещ отговор за един много дълго продължил спор.
Една млада и талантлива археоложка, най-добрият специалист по руни в света в този момент, ще склони да погледне надписа. Но никой не очаква, че и други искат да го видят, защото се надяват, че така ще открият пътя към Валхала. Враговете са готови на всичко, дори и да е нужно да унищожат целия свят. Така започва шеметното приключение на специалистката по руни Александра Воан и ветеранът Маколи.
"Валхала" напомня може би за така известните произведения на Дан Браун, което не би следвало да учудва никого, тъй като след успеха на споменатия господин, започнаха да излизат редица подобни книги. Но дори и да напомня, романът на Мразек за мен си остава красиво открояваща се в морето подобни трилъри. Действена, по закон изправяща всякакви организации едни срещу други във вечния дуел, "Валхала" успя, поне за мен, да те изпрати в ледения свят на Гренландия. Да те потопи в огромните вълни на морето в търсене на отговора на загадката. И, което е особено важно, постигна нещо. Защото неотдавна четях "Метеоритът" на споменатия вече Браун и там всичко излезе по-скоро като голяма лъжа, което беше разочароващо, понеже историята започваше доста по-добре.
Струва ми се, че авторът на "Валхала" има страст към оръжията и летателните апарати, които е описал така подробно. Но сигурно има и интерес към викингите, религиите и... Фицджералд xD. Сравнявам по-нагоре тази книга с "Метеоритът", защото по същия начин имаме тайнствено откритие, за което се борят тайнствени организации и хора на президента на САЩ. Но докато там героите не можаха да ме спечелят напълно, Маколи и Воан успяха. Погледнато реално, те не са нищо повече от стандартното дуо за трилърите от този тип, но все пак имаше нещо в тях. Дори Риса успя да ме впечатли дотолкова, че да го мразя. Онзи Крис беше обрисуван като достоен потомък на викинги. Барнаби беше достоен професор (да, с някои гадни привички, но достоен). Тоест, героите бяха симпатични и по свой си начин силни.
Може би защото от доста време не съм минавала на "твърда" храна, счита се - нещо НЕ-фентъзи, "Валхала" беше точната книга. От онези, в които се случва нещо почти невъзможно, но какво пък... може и да се случи! С голям интерес проследих теориите на немците за генетиката. Този план беше върхът, уоу! Толкова фантастично, но пък дали? Кой знае...
Чудя се какво би могло да се определи като минус, за да не излиза, че го удрям само на хвалби... Но наистина не съм сигурна, освен може би липсата на повече загадки в стил тайни кодове и подобни. Щеше да е много по-сложно и вероятно много по-предизвикателно. Когато доктор Воан показа на Маколи дешифрираните руни някъде в самото начало, очаквах да имаме още такива нататък. Но каквото било - било, както казват хората и аз пак съм доволна. Книгата се чете много бързо, носи студ и сняг, което е прекрасно, когато я четеш в летен ден. Носи и мириса на морето, и свирепостта на викингите. Викингите са навсякъде... човек да поиска да чете Скандинавска митология... и вероятно няма да съжалява.
"Вече не издържаше мъчителния студ.
Вечния мрак.
Неспирно виещия вятър.
Беше последният оцелял."
Няма коментари:
Публикуване на коментар