"Гонитбата на Шута" на моята най-любима авторка Робин Хоб, е втората книга от последно известната, лично на мен, поредица - "Фиц и Шута". Тук проследяваме събитията непосредствено след онова, което сполетя Върбов лес. Безкрайно очакване, безкрайни терзания, безкрайна надежда. Остава още една книга, а аз все още не знам как да се чувствам. От една страна знам, че трябва да вярвам, че накрая всичко ще бъде отново добро и красиво, а от друга - отново виждам как Робин Хоб ме оставя без особени надежди. Фиц отново постъпи като безразсъдното момче, което си е, а Пчеличка... можем само да се надяваме, че няма да стане по-лошо, отколкото е.
Пътят на Фиц дотук е много дълъг, поради което е трудно да се пише, без да се дават определени спойлери, затова предварително се извинявам, ако изникнат такива... Но държа да отбележа, че краят на тази книга си е достатъчно огромен спойлер за определена група хора, които очакват третата книга от "Сага за живите кораби". Аз съм човек, който умее да чете книги разбъркано, и по-скоро се зарадвах на присъствието на герои от Корабите, както и на това, че предположенията ми за много неща се оказаха верни. Но за онези, които биха предпочели по някакъв начин да прочетат историята по хронологичен път - съветвам ги да имат търпение. Реално погледнато има още редица книги, свързани със същата вселена, които все още нямаме достижими на български език, но за наша радост, те не са чак толкова крепко свързани по този изненадващ и радващ феновете начин. Но! Главното - помислете дали сте готови за "голямото мазало", сблъсъкът между две истории, които и без това са си в един общ, голям възел.
Ще се наложи, изглежда, да говоря само за нещата, които в момента са завладели съзнанието ми, за да не се налага да преразказвам големи пасажи от цялостната история. В този случай може би няма да става въпрос толкова за "ревю", колкото за изложението на един (малко луд) фен на авторката и нейната сага.
"Гонитбата на Шута" - това, разбира се, беше дългата втора книга преди ударът, който предстои да преживеем в третата, за което съм почти сигурна.
Сенч е извън играта, Шута е изпаднал в шизофренични настроения, Предан и Копривка са все по-отчаяни от опърничавостта на Фиц. Самият Фиц е отчаян, самотен, чувства се виновен и стар. Хваща всяка малка надежда, опитвайки се да я задържи, но накрая остава отново и само болката.
Фиц като старец... това е ново понятие, което ми е малко трудно да приема, защото той реално никога не се променя външно. И много малко вътрешно. Признавам обаче, че е станал малко по-съобразителен, по-пресметлив, по-разумен... поне в повечето случаи. Признава слабостта си, обръща някак по-голямо внимание на спомените си, когато щял да направи еди-какво си в определена ситуация. И въпреки това, въпреки всички промени, загуби, разочарования от самия себе си... Фиц си е Фиц. Непреклонно инатлив идиот. Дори си призна, че е идиот! След толкова много години! Все още е героят, когото "познавам". Човек в сенките. Човек извън сенките. Принц, убиец, слуга... Все си е Фиц. Абсолютно неразумен, особено в момента, в който го оставихме в края на книгата. И знам, че вероятно ще се измъкнат от това... но, по дяволите, този край! Кара те да обикаляш в кръг от нервност, чакайки или третия том от тази поредица, или поне третият том от корабите. Подготовката си заслужаваше, всички преследвания и събирането на цялата тази информация, доведе до едно ново пътешествие. Независимо дали последно или не, Фиц отново е Герой. И отново е на път.
По-трудно е с Шута. Както май съм споменавала и преди, имам чувството, че Хоб изпитва мазохистични трепети спрямо него. Тъй де, и аз съм малтретирала образи, създадени от самата мен, но това е вече прекалено. Да отнемеш на това чисто създание радостта от живота... защо? За да го накараш да "порасне"? За да избиеш от него цялата светлина... за какво? Винаги ми е било чудно. И трудно, понеже цял живот ще възприемам образа на Шута именно по другия начин. Светлина, смях, увереност, магия и смелост. Рязката промяна в това създание, неговите желания да умре, да мъсти, да убива... Те не са характерни за този герой. Твърде е различен. Според мен се връща към себе си едва след като Фиц стана твърдо решен да започне да "приключенства" сам. Тогава Шутът беше вече Шута. Стопроцентово "да" за този Шут! Може би рязката промяна на магията беше това, което търси през цялото време, за да оживее отново. В този случай - адмирации към Спарк, която беше там, когато беше нужно.
Настоятелност, Лант, Аш/Спарк, Пъстра - това са представителите на свежата кръв, които харесах особено много в този том от поредицата. Отговарят на имената си (тук става дума предимно за Настоятелност) и "правят шоуто". За разлика от тях Шън ме дразни, макар че това може и да се дължи на цялостната й визия на разглезено момиченце, което още от преди искаше да парадира с "богатството" си... То и Лант малко ме дразни, но има шансове за подобрение. Пъстра не е от досадните животни (като Бързонога), които ще седнат да тормозят Фиц, точно затова пък е чудесен спътник. Тя говори! А е врана! Говори като човек! И е забавна!
Настоятелност и Лант биха станали добра комбинация и нататък. И двамата са просто "палета", но съм сигурна, че ще участват в нещо гениално. Също като Аш/Спарк... не е случайно това, че са заедно в този верижен идиотизъм.
Никой не може да замести Нощни очи в цялата картина. Нощни очи все още е "жив"... за бога, защо пък да не е, след като дори Искрен "проговори"! Дракони летят в небето... защо и изгубените в Умението или в смъртта да не могат? Някъде далеч, Бащата-вълк дебне и бди. Над едно кутре... О, забравих за кутрето!
Настояването на Шута относно истината за Пчеличка не беше нищо изненадващо. Мисля, че и Фиц го знаеше... разбира се, че винаги го е знаел. Просто е от тези, които веднага ще кажат "не". Съвсем нормално, разбира се... но е толкова логично. Почти го прие, преди пак да започне да пее другата песен. Интересно ми е какво ли ще каже накрая...
Искам края!
Подобно "ревю" (по-скоро фенско излияние) можете да прочетете и за първия том от трилогията "Фиц и Шута" - тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар