Спомени, написани върху камък

„Майстора на куполи” е книга за Истанбул, столица на Османската империя през XVI в. Елиф Шафак пише за един град, приютил в себе си разноцветна мозайка от хора, животни и сгради, всички те индивидуални, но съществуващи в едно цяло. Затова и градът е жив и шумен, като бързотечаща река, отправила се към бъдещето, изличавайки по пътя си спомена за живите, но запазвайки паметниците на техния труд.

„Майстора на куполи” преследява историята на индиеца Джахан, дошъл в Истанбул като махут на белия слон Чота, дар за султана от далечни земи. Работата му е просто да се грижи за животното, но неочаквано за обикновен слуга, той става калфа на най-добрия архитект в града – Синан, наричан Майстора. Така животът му минава в грижа за слона и работа по строежите. Но хората, с които се сблъсква по пътя си, невинаги са добронамерени. Джахан ще трябва да се справя с гнева на по-висшестоящите от него, с несподелената любов, която терзае сърцето му, с недоволството и недоверието на жителите на града и със страха да не разочарова единствения човек, който е видял таланта в него – Майстора.

Джахан е герой, в който не усетих развитие, освен в края на книгата. Той е един и същ, независимо колко години минават - любопитен и малко наивен, добросърдечен и амбициозен, но не и алчен, макар и малко завистлив. Отдадеността му да се грижи за слона, който чувства като свой приятел, също не отдалечаваше героя от образа на миловидно момче. Тези неща ми допаднаха в него, както и развитието му в края на книгата, което беше за добро.

Другия герой, който ми направи впечатление, е Майстора, който има добро сърце, но не е наивник – той е улегнал и мъдър, посветен на работата си и на задачата да образова калфите си, които чувства като свои деца. В него харесах онази умереност във всичко, с което се захващаше. Той винаги спираше да помисли и знаеше кога има смисъл да предприеме действия и кога е ненужно.

Шафак обръща внимание и на второстепенните си герои – султаните, везирите и посланиците, останалите трима калфи – те също имат история, която е разказана, и всеки един от тях изиграва своята роля, макар и да изглеждат пасивни като персонажи.

В „Майстора на куполи” ми допаднаха както неочакваните обрати, така и това, че се сблъсках с интересния начин на мислене, истории, обичаи, поговорки и привички на много етноси.
Историята е динамична. Тя обхваща голям период от време, но годините преливат една в друга, без действието да прескача хаотично. Когато героите се справят с един проблем, на негово място идва друг и така действието никога не спира, а ситуациите никога не се повтарят, макар сюжетът често да се развива около строежа на поредна нова джамия.

Харесах Истанбул заради чувството за автентичност, което му е придала авторката. Книгата предизвика въображението ми – описанията пораждаха в съзнанието ми картини на един величествен град – с екзотична архитектура, с големи мащаби и пъстра мозайка от безброй хора - роби и господари, мюсюлмани и неверници - всички съжителстват заедно по един или друг начин, но суеверията и религията поставят определени граници и правила между всички тях, които не бива да бъдат нарушавани. Но наред с красивите неща, усетих и грозното – лошата миризма, бедността и алчните за власт и признание, които вечно плетат интригите си.

Примери за хармонията във всичко в града са прекрасната „Света София”, извисяваща се над бедни, схлупени коптори, чумата и другите зарази, вилнеещи през лятото, които покосяват всеки, независимо от ранга му. Но градът продължава напред, а Майстора и калфите строят, поправят и разрушават, докато около тях кипи от живот.

Единственото, което не ми допадна много, се отнася до превода – използват се турски думи, които не бяха обяснени. На някои от тях е лесно да разбереш значението от контекста, но други според мен е хубаво да бъдат разяснени с бележка под линия. Не мисля, че са затруднение за читателя да навлезе в историята, но най-малкото ще задоволят любопитството на незапознати с турския като мен.

Майстора, калфите, белият слон и историята, която създадоха заедно, остави все хубави спомени в мен. Беше истинско удоволствие да прочета нещо за един по-различен и непознат свят. Магията на книгата е именно в това, че на всяка страница срещаш нещо различно, което чака да го опознаеш.