"Волният народец" е първата книга за Тифани Сболки, която ни отнася далеч от шумните и шантави градове в Света на Диска, за да ни отведе в Кредище - спокойна и идилична местност, където често само овцете и агнетата имат значение. Зеленината и кредата, и могилите с погребани царе в тях (поне според преданията...), се ширят навсякъде и определят живота в чифлика, където Тифани живее. Животът на село е обрисуван с точност и затова не е трудно да си представиш какво е ти да се намираш на подобно място.
Тифани е малко, но много умно момиченце, което си пада по приказки за вещици. Тя е необикновено дете, защото задава въпроси и търси отговори, в които има някаква логика, а не вярва сляпо на онова, което й се представи за вярно. Приказките за зли вещици например не изискваха мислене защо старицата е лоша, а само да вярваш, че е такава - заради това Тифани желае да стане вещица, надявайки се да промени отношението на хората към тази "професия" и да премахне предразсъдъците им. И неочаквано, има таланта да носи островърхата шапка.
Любопитното дете започва да си има проблеми - брат й е отвлечен в някаква чудата страна от Кралицата на феите, а на Тифани се пада да го спаси, тъй като кой в Кредище ще повярва на приказки за феи? Така главната героиня, нямаща друг избор, решава да поеме нещата в свои ръце, както винаги, и се въоръжава с тиган (тъй като феите не обичали желязо), "Болести по овцете" (книгата с церове на баба й, просто така), един говорещ жабок, оставен й от пътуваща вещица и... Кривунци! Нак Мак Фигъл, Волният народец, решава да я следва по петите. Фигълите са пикТсита, изгонени от света на феите, поради пиянство и размирици, но са обвързани с Тифани, тъй като тя неочаквано става водачка на клана им. Малките сини човечета говорят толкова забавно на диалект, че е достатъчно само това, за да се разсмееш. Те са много крадливо племе, с доста малко скрупули, но все пак са чудесни помагачи със свръхчовешката си сила. Стига да имат респект от някой, биха направили всичко за него. Стига да не им запише имената някъде, че идват едни натрапници, които искат да ги съдят за безчинства, злонамерено мотаене, сбиване и пиянство.
"Волният народец" е една по-детска книга за Света на Диска, но това не значи, че в нея не могат да се открият много теми за размисъл. В нея дори е пълно с такива, стига да знаеш къде да ги откриеш. В същото време успява едновременно с това да те разсмее, което е типично за стила на Пратчет. Въпреки че в магическото приключение, в което участва Тифани, нещата стават на моменти много лесно, авторът успява да подхване някоя клиширана тема и да я обърне с краката нагоре, създавайки нещо невероятно - въображение и реализъм успяват да се преплетат по толкова интересен начин! Историите за баба Сболки например са ми любими - те показват, че магията може да се открие навсякъде, дори в нещо съвсем обикновено. Не е задължително да се използват заклинания, пушеци и експлозии, за да се постигне нещо впечатляващо. Магията може да се крие в природните закони, а какво значение има, че ти е ясно кое как става? Това не прави нещата по-малко магични, дори да знаеш номера. Заради това Тифани скоро се научава, че е нужна само логика и разум, за да направиш нещо неповторимо. Тя, дори да е едно малко деветгодишно момиче, вижда света такъв, какъвто е, а не какъвто желае да го види. Пратчет нарича това "първозрение".
Приключението на Тифани ми напомни на "Алиса в страната на чудесата" и "Нарния", което вероятно е било и целта на автора, но пратчетовата интерпретация на тези две истории е уникална. Той включва свои измислени същества, които допълват историята перфектно. Колкото до злата Кралица на феите - тя не е някакво чудовище, а типично за детските приказки - разглезен тиранин, суетна, но не и някакъв по-дълбок образ. Не е нужно Тифани да се бори с нещо повече. В приказките обикновено всичко става малко по-лесно, отколкото би могло иначе, но какво значение има?
Няма коментари:
Публикуване на коментар