"Ририя" означава "Двама"

Означава "двама" и то на елфически. Единият е непоправим идеалист, който мечтае да бъде всякакъв, само не и воин. Другият... е, той просто си върши работата с ножа.
Някога двамата са се мразили много. Сега са екип.
И, естествено, попадат в една игра... за короната. Още в първата книга!

Отдавна знам, че не ме бива особено в неща като рецензии и подобни. Аз просто казвам каквото си ми е в главата, може би понякога спойля много... но това, както се казва, съм си аз. Та затова не ме бива и в рекламата... а и затова все още не разпространявам този, ъъъ... личен блог xD
Типично за мен, запознанството ми с Ейдриън и Ройс (поредица "Откровенията на Ририя" с прилежащите й две части предистория) стана доста късно, след като шумът около тях вече позатихваше. Имам някакъв такъв навик да не купувам веднага модното и да го чакам да отлежи. Някои известни книги така и не съм прочела, защото просто не мисля, че си струва. За други съжалявам, че не съм им дала шанс веднага. Поредицата за Ририя спада към втория тип. Е, чак пък много известна поредица може и да не е (макар че ми се иска да стане такава), но по-важното е, че имаше някаква магия още в първия миг, в който се появиха двамата главни герои. Като затвърден отбор, като хора, които вече се познават повече (защото в предисторията, макар вече част от очакването дали ще останат заедно се загубва, нищо никога не е сигурно!). Начинът, по който двамата мъже общуват, винаги забавлява. Единият е винаги черноглед, другият е пълната му противоположност.
Не е много правилно да се казва, че противоположностите се привличат и в този случай... но пък поне се допълват xD

Нормално тук следва описание на героите, но смятам да пропусна това, защото си заслужава човек сам да ги опознае. Та не е ли това една от целите на всяка книга... поне донякъде...
Трябва обаче да се вметне, че имам нов рекордьор в класацията "Трагичен герой", и това е Хилфред. Имам предвид Ройбън Хилфред. Аз се водя нещо като драскач и имам работа с много герои (а често са такива, за които могат да ме осъдят за авторски права), но колкото и да съм ги измъчила, все още не съм стигнала чак дотук... Нямам подходящи емотиконки, за да изразя колко съчувствам на Хилфред... защото определено ми липсват думите :/

Нека не отивам твърде далеч. Трябва да се порекламира историята.
Книгите се четат лесно и всичко върви гладко, като на филм. Всичко е живо, сложната терминология за това или онова, с която можеш да натъпчеш книги като тези, липсва. Сигурно някой ще каже, че без магия подобен свят не си струва... но пък аз мисля, че е добре понякога да не се ламти толкова за размахващи се магически пръчици и всемогъщи зли вещери. Все пак си имахме един магьосник. Той нямаше ръце и говореше странно... нямате си никаква представа колко съм се смяла в метрото на последното xD
Не е важно да разполагаш с много описания и сложни схеми. Достатъчно е понякога да имаш само една кула, една принцеса и един ужасно раздразнителен тип, който да трябва да я спаси. И в този простичък сюжет има нещо много приятно, много привлекателно.
Няма нужда да описваш героите си от кора до кора. Това всеки го знае, разбира се... но не винаги е наложително да ги превръщаш и в пълна мистерия. И така Ройс и Ейдриън са някъде по средата. В идеалната среда. В един свят, в който бродят чудеса.
Сега като се чета, пак звучи в стандартен унесен стил, но винаги е така, когато те е страх да не издадеш нищо. Ама съвсем нищо! Подобен стил на писане би следвало да принадлежи на човек, на когото всички вярват, че като напише едно заглавие на някаква книга, то книгата е добра... но не ме интересува xD
Аз само бих препоръчала горещо. Все пак тук нищо не липсва. Принцеси, щипка магия, много кули и чудовища, пътуване с кораб, пътуване из погребани тайни... а и среща с нещо, което няма как да не ви изненада... в самия край. Ама не отваряйте да видите веднага!

ПП: А докато си търсех картинки и прочие (не е случайно, че избрах именно тази корица отгоре за поста си), попаднах на доста добър аниме вариант на Ририя. Добре де, чиби вариант...

"Да не се ходи на четири Крака; такъв е Законът."

Все още под вълнението на тази книга (което, признавам си, не очаквах) аз се досетих, че притежавам това нищожно малко мое си блогченце...
В книжката, която виждате два реда по-нагоре (поне докато пиша тук изглеждат два~) са включени съответно "Машината на времето" и "Островът на д-р Моро", както се знае - написани от един от бащите на научната фантастика - Хърбърт Уелс.

И така, от моя гледна точка това са едни мънички романчета, които ми отнеха... два дни xD Ама, че съм лакомия...
Нека приложа своето изкуство на краткото описание (дано този път няма много спойлери).

Първо за "Машината на времето" - този роман ми се видя като приказка, не представлява нищо особено като изложение, но все пак остава удивително как са представени идеите. Моите си сетива доловиха думите на господин Уелс като опит да се обяснят на хората идеите на науката за това какъв ще бъде света след милиони и милиони години. Предположенията се доближават много до очакванията на учените, предполагам и тези по неговото време. Например - хората ще станат по-дребни, с по-големи очи, дори ще започнат да говорят все по-малко (в наше време подочух, че вече смятаме, че това ще се дължи на улесненията, които си създаваме чрез техниката). Изпитвам съмнения относно другия род човеци, описани в книгата... или не, по-скоро може би изпитвам съмнения с превода, защото книгата е превеждана по социалистическо време и пасажът за работническата класа и онази другата от капиталистите, малко ме обезпокои и ми намириса на пропаганда. Възможно е, разбира се, това да си е така и в оригинала, в момента мога само да гадая. Във всеки случай звучеше някак странно...
Както и да е. Трябва да се спомене, че господин Уелс е стигнал дори по-далеч, включвайки и научното виждане за края на света, в който Слънцето угасва и прочие, но (за което някак си се радвам) деликатно е решил да не си измисля относно самия край!
Имаше един филм, който не помня добре, но в който краят ми се струваше доста неуместен и объркан. То в този филм много неща не бяха точно както си трябва, но пък имаше добри попадения откъм идеите... жалко, че не помня какъв му беше проблемът... помня само, че имаше разпокъсана Луна, хора, живеещи в някакъв каньон...

Както и да е, отново, няма смисъл да си спомням. Обръщам глава към другото произведение.
"Островът на д-р Моро" е втрещяващ, ужасяващ и направо нереален разказ, за който ако бях още мъничка, щях да сънувам кошмари, мухахах...
Наистина оригинален и страховит, както само един англичанин може да го направи, тоест - черен, сатанински, ужасяващ, погнусяващ.
Става въпрос за побъркан учен, заел се със задачата да направи от животните хора, подлагайки ги на мъчения, изменяйки самото им същество, за да ги изправи на два крака и да ги научи да говорят. Както вече казах - наистина втрещяващо! Още по-ужасяващо е това, че наистина постига завиден успех с повече от 60 различни животни. Единствената цел на Моро е просто да постигне идеала си, но без някоя по-конкретна цел, заради която да бъде поне отчасти оправдан. (Успокоение ми е, че главният герой на разказа така и не оправда този човек, желаещ да стане Бог просто заради... някакъв вид извратено удоволствие на лудия "учен".) Единствената му битка на този Моро включва желанието му да постигне съвършенството, да се бори с животинското у животните... Мда, докато те не вкусят кръвта...
Все още не мога да се отърся от всички чувства, които са ме налегнали, откакто прочетох "Закона"... Сигурно е обаче, че от двете споменати произведения, които са и от първите на Уелс, "Островът на д-р Моро" е определено по-въздействащото и по-силното за мен.
(Несъмнено е, че защитниците на животните вероятно мразят този Моро на Хърбърт Уелс xD)

Току-що даже видях, че има филм и по "Остров"-а... от 1996, така че няма кой знае какви ефекти, слава богу, доколкото видях не бяха особено добре нагримирани... слава богу, хахах!