„Анн от къщата на върбите” е четвърта част от поредицата за Анн Шърли
от Луси Монтгомъри.
Има книги, които са
подходящи за всяка една възраст. За мен „Анн” е такава книга и не мога да я
възприема единствено като детска поредица, за която отдавна ми е минало
времето. Тъй като тази книга е част от любимата ми поредица, мнението ми ще е
изцяло положително. Смятам, че не съм предубедена, тъй като „Анн” изцяло си
заслужава добрите отзиви.
В тази част Анн Шърли
учителства три години в гимназията в Съмърсайд на остров Принц Едуард. Историята
разказва за приключенията й, за проблемите на околните, от които тя неизбежно
става част, за щастието, което умее да създава с голямо упорство и любов.
„Анн от къщата на върбите” показва простите човешки взаимоотношения и проблеми между хората. Но проблемите не са никак сложни, просто са трудности в ежедневието, които всеки преодолява. Книгата е писана в едно по-далечно време, което доста се различава от сегашното, затова
цялата атмосфера е напълно различна.
Един идиличен Съмърсайд
приютява в себе си много колоритни натури, които правят живота в него цветист и
интересен. В града постоянно нещо се случва, а тъй като хората имат нужда да
споделят проблемите си с Анн, тя е част живота на всички. Главната героиня с лекота
доказва, че всеки човек може да бъде приветлив и приятелски настроен, стига да
сподели проблемите си и към него да се подходи с разбиране и търпение.
Мечтателната, идеалистична Анн е напълно способна да направи живота на всекиго
щастлив и поносим, стига да е около него, затова и оправя всяка каша, в която я
забъркват хората, а с това и променя самите тях.
У Анн има и едно особено
израстване, което се забелязва лесно, ако се сети човек за първата книга от
поредицата. Преди главната героиня постоянно правеше какви ли не грешки,
забъркваше бели или трудно намираше общ език с околните, а сега определено е
една много по-узряла личност, която вече е достатъчно разумна и преодоляла
всичките си недостатъци. Няма я и онази детска наивност, но въпреки своето
израстване, тя е запазила доброто у себе си и слънчевата си натура. Никога не
забравя да вярва в мечтите и в бъдещето, което се крие зад поредния завой на
пътя.
Останалите лесно могат да
усетят пролетта, която тя носи у себе си, но първата й година в Съмърсайд хич
не е лесна. Тя трябва да се пребори с рода Прингъл, който се изпречва на пътя
й, обвинявайки я напълно несправедливо, че е заела работното място на един от техния
род. Тя обаче не загубва вяра в себе си и двете вдовици и Ребека Дю в „Уинди
Уилоус”, и малката Елизабет, успяват да направят живота й лек и приятен, та
дори и с някоя и друга спънка.
Нейните хазяйки,
вдовиците, доста ми допаднаха със своите противоположни характери и тайното си
влияние над прислужницата им Ребека, която си мисли, че движи нещата в къщата.
Ребека Дю е доста хаплива с хората, които са й неприятни и това доста ме
забавляваше, а пък госпожа Минерва беше доста интересна със своите тъжни и
съмнителни разкази за смъртните случаи в нейния славен и стар род, с които се
гордееше. Катрин Брук пък е поредният непоносим персонаж, който Анн успява да
промени до неузнаваемост. Не вярвах, че тази героиня ще ми допадне в началото,
но друго стана впоследствие.
„Анн от къщата на върбите” е една изцяло слънчева книга. Докато в
предишните части имаше по някой и друг тъжен момент, тази е изцяло весела и
събрала в себе си единствено доброто. Трудно мога да заобичам наистина този пораснал
образ на Анн, но дори и след всеки завой на пътя, колкото и да се променя, тя си
остава същата и успява да го покаже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар