В този пост ще разкажа накратко за разликите между книгата на Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей" и филмовата адаптация на романа от 2009 година. Според мен и двете - и книгата, и филма, се допълват перфектно въпреки различията си. С тази публикация ще се опитам да го докажа. Струва ми се важно да отбележа, че се запознах с историята на Дориан първоначално чрез филма, но това не повлия по никакъв начин на мнението ми относно книгата.
Ето и разликите, които открих аз (без да разкривам важни части от сюжета):01. Целта
В романа си Уайлд цели да покаже на съвременниците си какви са страстите и пороците на XIX век, като направи пълна картина на тогавашното общество. Той разказва предимно за аристокрацията, което обаче не го спира да обрисува и останалите класи. Същевременно набляга изключително много на психологията. Във филма по-скоро акцентът е върху това да се видят последиците от един разгулен и безцелен живот, като се използват нагледни изразни средства. Разбира се, това е промяна, което се очаква - XIX век отдавна е отминал.
Не е изненадващо, че филмът представя неща, които не са описани в книгата. Уайлд често пропуска да обясни по-подробно сцени, в които има повече действие, но се подразбира какви биха могли да са те. Затова ми се струва в реда на нещата да бъдат добавени подобни във филма. Включването на нов герой в него, Емили, доста променя хода на историята. Тази промяна води неизбежно и до други различия, но според мен историята нищо не губи от това - дори става по-интересна! Жалко е, че Уайлд не се е сетил за подобна развръзка, защото тя щеше да направи персонажите му още по-любопитни.
Читателите често се дразнят от променените факти във филм, правен по книга. Аз също съм от тези читатели, но тук промяната в историята е или незначителна, или пък съвсем безвредна. Например никъде в книгата не се споменава, че Дориан има белези по гърба заради лошия си дядо. Във филма не се казва нищо и за приятелството на Базил и Хенри, което за мен е загуба, че не беше особено развито и застъпено в книгата, както и, че не се включи във филма. В екранизацията на романа Дориан не търси своето спасение от съвестта си в църквата. Частта от историята с Джеймс Вейн също е много променена, но героят е използван с една и съща цел. И още едно доста интересно нещо - в книгата Дориан е влюбен по-скоро в таланта на Сибил. Във филма изглежда, че главният герой се влюбва в самата нея - в доброто й сърце, в милосърдието й и верността й към него.
Книгата се отличава с безкрайните разговори, монолози и размисли на героите. Това я прави доста статична и убива цялото действие, което е можело да има в нея. Затова пък филмите са за тази работа! В него го има нещото, което единствено липсва в книгата в големи количества, а то е динамиката. Ясно е, че ако в Дориан Грей (2009) героите само си говореха на някой вечерен бал, всички зрители щяха да заспят от скука. Докато четях книгата обаче, интересът ми не се разсея от този малък проблем.
Тук имам предвид следното - може би тогавашният стил на писане или пък отдавна остарели порядки в обществото (все още не съм сигурна кое от двете, макар да имам предположения) да са накарали Уайлд да направи държанието на героите си доста странно в моите очи. Дориан се изчервява или ядосва без никаква видима причина на съвсем безобидни, поне според мен, реплики, а когато вижда своя портрет той се разплаква като малко дете! Във филма са махнали тези "странности" и според мен това осъвременяване хич не е лошо, защото тези реакции биха изглеждали особено странно във филм.
07. Дориан
Да, за мен главният герой е различен. Усещам неговата личност във филма по различен начин - в него той изглежда много по-зрял и разсъдлив, докато в книгата се държеше често като дете, дори когато започна да се притеснява кой би могъл да разбере тайната му. Вероятно фактът, че първо се запознах с историята чрез филма ме е накарала да обичам повече онзи "филмов" образ на Дориан, но и не мисля, че ако бях започнала с книгата щях да харесам главния герой.
Хенри във филма е груб, устат и всичко в него те кара да вярваш, че той не мисли онова, което говори. С развитието на историята става ясно, че дори и да е подкрепял собствените си теории, винаги е осъзнавал границата, която не бива да прекрачва - затова и никога не е следвал собствените си съвети. В книгата Хенри е доста по-философски персонаж, който сякаш няма никакви чувства. Той е един анализатор, учен, който прави опити от скука и те оставя с впечатлението, че вярва на всяка своя дума. Няма и нищо, което да опровергае това впечатление. Интересното тук е, че доста от репликите на актьора във филма са извадени от книгата, но въпреки това образът е съвсем различен. Ето още едно доказателство колко важна е актьорската игра, а актьорите във филма са просто великолепни, дори и да създават различно впечатление за героите си.
Навярно, ако сте чели ревюто ми за филма и книгата, сте забелязали противоречивото ми мнение за Сибил. Не мога да харесам героинята в книгата - тя е лекомислена, действията й са толкова детински. Може би промяната на фактите във филма или самата актриса, ме карат да харесам образа й там повече - изглежда доста по-узряла. И още нещо - като цяло никога не съм била привърженик на решения като това, което взема героинята в хода на историята, но във филма нейните действия изглеждаха малко по-обосновани.
Един от недостатъците, които открих във филма, когато го гледах за пръв път (гледала съм го 3 пъти досега и ще продължавам да го правя :D) беше, че се споменаваше доста малко за миналото на героите. Книгата допълва този пропуск - разбира се доста за Дориан и Сибил, но за моя жалост нищо за Хенри и Базил.
Вероятно оставям впечатлението, че харесвам филма повече. Това всъщност може и да е така в известен смисъл, тъй като някои творчески решения в него са ми особено на сърце, но всъщност книгата не му отстъпва. Филмът и книгата биха ви оставили с различно впечатление за историята. Моят съвет е да дадете шанс и на двете, независимо от кое ще започнете първо.
Още за Дориан Грей и портретът му:
Ревю за книгата - тук.
Ревю за филма (от 2009) - тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар