"Хрониките на Амбър" от Роджър Зелазни

"Всички ние сме живи благодарение на търпимостта си един към друг и на низ от щастливи случайности."

• Деветте принца на Амбър
• Оръжията на Авалон
• Знакът на еднорога
• Ръката на Оберон
• Царството на Хаоса

Амбър е единственият истински свят, който хвърля свои отражения в безброй огледални светове. Той черпи силата си от Лабиринта, който пък също така дава способността на преминалите през него хора да пътуват из Сенките. Нашата планета - Земята, е също само Сянка на Амбър. А способността да се пътува през Сенките е дар единствено за безсмъртните синове и дъщери на Амбър. Картите са друго интересно средство, чрез което всеки може да се свърже с останалите членове на семейството, независимо къде се намира който и да било от тях.
Когато Коруин се събужда в болница на Сянката Земя, той не помни нито миналото си, нито името си. Един безусловен рефлекс в него обаче му казва, че не трябва да се доверява на никого. Ако покаже, че е слаб и беззащитен, лесно могат да го ранят. Затова решава сам да разбере кой е, докато заблуждава всички, че не помни нищо. Невероятно е каква хитрост прилага, докато задава въпроси и отговаря на такива - не се издава нито веднъж, а прави дори и повече - малко по малко разбира за себе си.
Оказва се, че той е принц на Амбър, а семейството му не е едно от най-задружните и изпълнени с топлина. Като безсмъртни принцове и принцеси, които нямат друга работа, освен да се забавляват където им скимне из Сенките, роднините на Коруин си умират да кроят заговори, както и се стремят да спечелят благоволението на владетеля, техният баща. Но след като кралят на Амбър внезапно изчезва, борбите за власт започват, а кроежите и съюзите, сключени много преди кризата от липсата на владетел да настъпи, заливат Амбър и влияят на Сенките.
Коруин, като истински амбърит, бързо се ориентира в ситуацията и се включва в борбата за трона. Това обаче не е лесна задача, защото не бива да вярва на никого, дори и на съюзниците си. Той е сам срещу всички.
Във всяка една нова история за Амбър Коруин среща нови и нови трудности, а главната му цел - да завземе трона, често не му се струва най-важното, защото го заливат много по-лоши належащи проблеми. Политика, военни походи и сплетни, вървят наред с природни картини и същества, които са толкова добре описани, че оживяват в съзнанието, без да има нужда да влагаш въображение, за да запълниш празнините - просто няма място за такива.

Коруин е военен тактик и военачалник, перфектен боец, манипулатор, човек, който умее да си служи с думите и намеците в словесни спорове, свикнал да оцелява в дворцовите интриги, които се готвят постоянно и които често са с цел да го убият и... е поет. Твърди се, че пише прекрасни балади и най-добрите епически поеми, създавани някога, както на Земята, така и на останалите Сенки, са негово дело. Дори като принц на Амбър и притежаващ качествата на всеки амбърит - да се съмнява във всичко и да не вярва на никого, той не е чак толкова циничен, колкото останалите си роднини. Това вероятно се дължи на годините изгнание, прекарани на Сянката Земя без спомени за това, което е. Той е способен на състрадание и милост, дори на наивност, що се отнася до жени (определено няма късмет с жените <.<).
Рандъм пък, единственият брат на Коруин, който прояви известно доверие към него и пожела да му помогне, също се отличава от останалите от семейството си. Той няма амбиции за трона и винаги се старае да е неутрална страна, защото смята политиката за непостоянно нещо.
Бранд е другият герой, който има важно участие в историята. Художник, който винаги е бил по-наблюдателен от всеки друг и с много повече амбиции от останалите.За мен Бранд е героят, който може да ме изкара извън нерви с увъртането си, продължаващо страници наред, с безкрайните си намеци и задкулисни игрички. Но несъмнено е и най-интересният персонаж, за който за съжаление не разбрах особено много.

• Козовете на съдбата
• Кръвта на Амбър
• Знакът на Хаоса
• Рицар на сенките
• Принц на хаоса

Мерлин, син на Амбър и Хаос, преминал през Лабиринта и Логрус, отива на Сянката Земя, за да стане... студент. Безгрижният му живот като студент обаче е смутен от странните инциденти, които го застигат на всеки 30.04. На една и съща дата всяка година някой се опитва да го убие. Един случаен опит за убийство с камион е едно, обаче повтарящи се такива опити с бомби и пратени убийци съвсем не изглежда случайно, нали?

Е, Мерлин се опитва да разбере кой се опитва да го заличи от света, докато продължава да се занимава с изграждането на сложната машина, способна да мисли.

За разлика от Коруин, Мерлин е повече изобретател и учен, който не се интересува от политика, войни или заговори и предпочита да използва магия, вместо да се бие. Само че, дори без да го иска, се оказва замесен в политически игри.

Историите за Мерлин ми допадаха повече от тези за Коруин, тъй като имаше малко повече мистерия и раздвиженост. Освен това включването на нови герои вкара живец. Дори бих казала, че приключенията на Мерлин бяха по-разчупени и интересни.

В тези книги стила на Зелазни си остава същият - грабващ вниманието. А майсторството, с което пише... трудно е да се обясни, защото всичко е адски добро - стила на изразяване, описанията... Нужен е само един поглед, за да го оцените.