За произведенията на Х. Дж. Уелс знаех малко, преди случайно да попадна на неговата "Машина на времето" в книжен вариант. Подчертавам книжен, понеже преди това бях гледала една от по-новите екранизации, която помня с някак нелепия й край и в последствие с това, че промените, макар и вероятно "полезни" са големички.
Та, говорех за произведението на Уелс. "Машината на времето" не предлага строги научни доводи, размисли и страсти. Тя е едно описание на света такъв, какъвто би могъл да стане според представите на един човек в епоха, когато "Бог" тепърва е отстъпвал мястото си пред новите идеи... тъй де. Погледнато от тази страна, книжката не блести с нещо свръх оригинално, поне четена от хора от нашето време. Въпреки това е любопитно пророчество, а стилът на Уелс всъщност много ми допада. Не останах разочарована от кратките му разкази в мъничкия сборник "Кристалното яйце" и, макар че разбрах, че явно има доста противници, особено харесвам "Островът на доктор Моро".
И ето ти го сега Уелс, затворен в страниците на книга на друг автор от далечното бъдеще, неподозиращ, че съществува като жив образ в съзнанието на някой друг. Шеговитият разказвач в "Картата на времето" смята, че Уелс би сметнал, че не е достоен герой за какъвто и да е роман, но би бил добър второстепенен.
И беше наистина страхотен герой.
Аз нямам навика да чета биографии и изобщо да се интересувам от биографиите на кой да е писател, от една страна защото ми се струва, че това е като да се месиш в личния живот на някого, а това е грубо, от друга страна... ами просто защото биографиите не ме привличат. Поради тази причина нямам представа дали образът на Уелс е обрисуван точно или не е, просто го разглеждам като много добре поставен герой, замесен, без да иска, в една въртележка от странни събития, възможни паралелни светове и прочие, и прочие. Неща, за които с радост би писал и за някои от които пише.
"Картата на времето" е роман в три части, във всяка от които откриваш изненадващи истини за цялостната история.
Всичко започва, когато младият Андрю Харингтън решава, че е дошъл моментът да се самоубие, защото повече не може да живее без своята любима, отнета му от Джак Изкормвача преди 8 години.
Той отива на лобното й място, за да сложи край... но вместо това поставя начало.
Начало на една история, където новооткритата фирма "Мъри - пътуване във времето", организираща пътувания до величествена битка между роботи и хора през 2000 година, може би ще успее да спаси любимата Мери.
Началото на история, в която в крайна сметка Уелс, сложил началото на мечтите на хората да пътуват през времето, все пак ще спаси отчаяния младеж със своята истинска машина на времето.
История, в която една жена ще пожелае да отиде на екскурзия в бъдещето и никога повече да не се върне в своята епоха, защото не може да я търпи.
История, в която трима големи писатели на века - Уелс, Стокър и Хенри Джеймс - ще бъдат замесени в невероятен парадокс, решение за който ще има само добрият стар "Бърти" (както, странно защо ли, е обръщението към Уелс... просто звучи толкова фамилиарно).
В крайна сметка, Уелс ще стане свидетел на чудеса, които ще променят и самия него, освен че ще поставят отделни времеви линии. Цялото негово приключение ще се сведе до това да спаси любовта, която съществува "през времето" и "отвъд времето"... но дали ще е само това? Или накрая го очаква още един избор, избор, който може да промени света?
"Ако трябва да избирам дали да направя нещо, или да не правя нищо, това е всичко, което мога да направя."
Всичко, което направи, беше да промени света. С малко. Може би да го обогати с още един паралел. Или два... понякога това не е нещо лошо.
Творбата на Феликс Палма е интересен разказ, воден от вещо лице, което понякога се разкрива пред нас и ни подсказва, че всъщност гледаме действието през очите на някой друг, понякога пък се скрива за дълги периоди от време и го забравяме. Понякога се включва с досадни хумористични коментари, а понякога... понякога оставя своите герои толкова живи и възможни, че ако искаш, можеш да повярваш, че всичко е било истина и че още е истина, просто ти не си в правилното време. Това е една книга, която определено не е изпъстрена с романтиката тип "цветя и рози", а напълно обратното - тя е изчистена от сладостта, доколкото това е възможно, и бива по-реалистична, придавайки повече плътност на героите. Може би дори наистина като че да е част от биография.
В началото на човек му се струва, че е някак досадно и нереално да чете как хората се възхищават от 2000 година, където, всички ние знаем, че никога не ще има световна битка между автомати и човечеството, че никога няма да има смел капитан Дерек Шакълтън... но, разбира се, постепенно осъзнаваш златното правило. Нищо не е такова, каквото изглежда!
Щом в края на това произведение, от което авторът вадеше и изваждаше читателя, като че да е на сцена, а ти - в публиката, аз успях да се смея на странно филмовия финал, значи книгата наистина ме е спечелила. Може би дълбоко в мен има и някаква привързаност към авторите от испански произход. Ако стилът на всичките е толкова подобен, тогава да, това са автори, които харесвам.
Според мен редицата ниски оценки за тази книга са малко недостойни, а може би аз съм от типа хора, които, неспособни да правят "невероятни" анализи на книги, просто живея в една вселена и обичам да се оставям на автора да ме държи за ръка и да ми сочи това и онова. Палма изпълни тази мисия безупречно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар