"Двор от рози и бодли" от Сара Маас

"Всеки път, когато поглеждах към хоризонта или се питах дали просто да не продължа да вървя напред и да не поглеждам назад, чувах обещанието, което дадох преди единадесет години, докато тя гаснеше на смъртното си ложе. Не се делете и се грижи за тях. И аз обещах, защото бях твърде малка, за да се запитам защо не поиска същото от по-големите ми сестри или от баща ни. Но се заклех, после тя умря, а в жалкия ни човешки свят, пазен единствено от обещанието на Върховните елфи отпреди пет века, в този наш свят, където не помнехме имената на боговете си - обещанието е закон. Обещанието е разменна монета. То е твоята гаранция."

Преди 5 века хората започнали война срещу елфите, за да спечелят свободата си и никога повече да не бъдат поробени от безсмъртните господари. И изходът на войната бил на страната на хората. Издигнала се стена между териториите на двата народа и се създали определени правила, които и двете страни трябвало да спазват, за да се поддържа мира. Но мирът бил крехък - достатъчно било само едната от страните да не спази разменените обещания. Обещанието обаче е закон. То е твоята гаранция.

Фейра живее в малко село до Стената, която разделя териториите на елфите от тези на хората. И ловува всеки ден, защото иначе тя, двете й сестри и баща й ще останат гладни. Обича да рисува, но няма пари да си го позволи и четките и боите остават само в мечтите й. Всеки ден, независимо дали е лято или зима, още на 14 години, тя убива в пограничната гора, за да преживява.

И една люта зима среща вълк.

Тогава тя си спомня за всички онези легенди, които хората си предават през вековете - за опасните елфи, които можели да се преобразяват, за вълците, които всъщност били прекосили Стената безсмъртни, желаещи единствено да сеят разруха в земите на хората, нарушавайки Договора...

И убива вълка. Защото иначе няма да оцелее през зимата. Нито тя, нито семейството й.

Но Договорът не допуска компромиси. Възмездието идва бързо, защото никой човек няма право да убива елф, ако безсмъртният пръв не го е нападнал или провокирал. Скоро в къщата й идва звяр, който я отвежда в безсмъртните земи на елфите, вместо да я убие на място. От Фейра се иска само едно - да остане завинаги в Двора на Пролетта, владенията на звяра, който й дава шанс да оцелее.

Дворът на Пролетта посреща читателя със слънчевите си лъчи и вечно цъфналите дървета, с усещането, че всичко тук е спокойно и винаги ще бъде. Но няма как да е така, нали? Винаги има нещо, което не е наред, дори във владенията на вечната пролет.

Нощем бродят същества, които са вдъхновили хорските легенди, а денем... понякога денем зверовете са много по-страшни. Описанията на всички тях са доста пълни и дават ясна представа с какви гадории може да е пълен прекрасния свят на елфите. А онази болест, за която всички говорят и която скоро време ще засегне и смъртните, е едно бавно приближаващо се проклятие...

Но когато Фейра пристига в имението, тя е твърде заета да се сблъсква с предразсъдъците си относно елфите. Не иска да оцени опитите на Тамлин да я приобщи към новия й дом, а Люсиен хич не прави нещата розови с хапливите си забележки и студенината и омразата си.
Ако харесвате "Стъкленият трон" от същата писателка, ще харесате и тази книга. Фейра прилича безумно много на Селена - борбена, упорита, саркастична и вироглава. Доста "бодлива". В същото време способна да обича силно и да се бори за любовта си с всички сили, които има.

Тамлин пък е поел твърде голямо бреме, за да му се получава, когато се опитва да изглежда безгрижен. Той успява да поддържа златната среда в отношенията с всички в имението, защото знае кога да бъде твърд и кога милостив. Понякога звярът в него надделява и прави неща, за които може би съжалява после, но винаги се старае да бъде мил с онази, която уби един от неговия народ. Защото тя, точно като него, няма избор...

Люсиен пък винаги е бил най-добрия приятел на Тамлин. Има много неща, за които е задължен на Върховния елф, а вековете познанство и добри взаимоотношения си казват думата. Той е здравият разум на Тамлин, когато звярът в него реши да прави нещо на своя глава и също така винаги готов да се жертва за господаря си и да изпълнява желанията му. Последното обаче не му пречи да дразни Фейра с каквото и както може, да я подлага на изпитания и да я праща на места, които определено не са подходящи за човешко момиче...

И тримата са преживели твърде много, за да разкриват чувствата си лесно. Но именно това е, което ги свързва. И приятелството им се усеща доста силно. Е, не само приятелството...

За разлика от "Скъкления трон" в книгата няма любовен триъгълник, което лично на мен ми харесва. Знам кой щях да подкрепя при наличие на такъв, а определено не искам който и да било от героите да страда повече, отколкото го направи в книгата.

Красотата и спокойствието на Двора на пролетта, които изпълват страниците на книгата до един известен момент, остават на заден план, защото кулминацията наближава неусетно. Действието се забързва и всяка глава се случва нещо ново. Често ужасно, жестоко и с пореден удар, който трябва да понесат героите. Доста често във всичко е забъркан Рисанд - господарят на Двора на Нощта. Още с първото си появяване ме привлече като с магнит и не можех да го намразя за която и да било постъпка, колкото и гадна да беше. Той дава вид на безскрупулен манипулатор, коравосърдечен убиец и още доста подобни "мрачни" качества, характерни за антигероите. Винаги обаче има едно "но". Надявам се в следващата книга да има повече участие, защото наистина ми влезе под кожата.

Е, чакам с нетърпение втората част, главно заради Рис, но всички герои ми станаха много скъпи и вече ми липсват! Невероятно е как Маас успява да създаде такива плътни персонажи, които да те развълнуват по най-различни начини!