It's a long story...

Завинаги
Сезон: 1; Година на започване: 2014

Сериалът разказва една много дълга история. История, която се развива в нашето настояще, но е започнала много, много отдавна. Още през XIX в., когато на борда на един кораб се случва нещо... и Хенри Морган става безсмъртен.

Животът му, разбира се, не е лесен. Но в крайна сметка в нашето настояще той работи като патолог, обграден е от приятели и има шанс да помогне на света чрез познанията си, трупани много дълги години. Нима полицията ще изпусне един талантлив патолог, който е и невероятен детектив?

Сериалът определено се превърна в един от любимите ми - наравно с "Демоните на да Винчи" и "Шерлок". В "Завинаги" определено има много смърт, убийства и гадни гледки в моргата. Обаче въпреки всичко от всяка една серия струи оптимизъм. Главният герой успява да види красивото в света, споделя ни мислите си за човешките взаимоотношения, времето, любовта, приятелството, кое кара хората да следват мечтите си и още много, много "вечни" теми. Той, като за 200-годишен, е видял много, но каквото и да му се е случило, то не е помрачило светогледа му и не го е накарало да се отегчи от живота.

О, всъщност търси начин да умре. Не, че е маниак на тема "как да се самоубия", а просто иска да знае, че има начин да сложи край на живота си, че няма да остане завинаги безсмъртен. Защото когато "умре" винаги се преражда отново, гол, в най-близката река на същата възраст, на която е станал безсмъртен. Затова изследва смъртта, а полицията му дава перфектната възможност да го направи, като с готовност го допуска да помага в разрешаването на заплетени случаи, свързани с убийства. Е, тайничко. На документи си е просто патолог...

Хенри Морган веднага успя да ме спечели като персонаж. Той е гений, точно като Шерлок забелязва детайлите, а малките неща винаги са ключови. Вярно, изобщо не е в крак със съвременността - не притежава нито телефон, нито микровълнова печка, живее в магазин за антики, където се чувства отново част от своето отдавна отминало време, слуша класическа музика... и все пак е невероятен събеседник, с чувство за хумор... и красива усмивка. :D Понякога го обземат спомени за миналото, някои от които изобщо не са хубави, но те винаги му помагат да не пропусне някоя важна подробност, ключова за разрешаването на убийството. Но, колкото и лъчезарен да е, той носи много болка в себе си. Все пак - какво е да си на Земята от толкова време и да те е страх да се влюбиш, да имаш дете и да живееш спокойно като останалите, след като си под постоянен страх как хората ще приемат тайната ти? Нима един нормален човек ще повярва в безсмъртието и няма да сметне всичко това за лудост? Е, оказва се, че има такива хора...

Ейбрахам е пенсионер, който си няма друга работа, освен да държи магазин за антики, да чете вестници и да вади хора от реката. Е, не точно, де. Хенри си излиза сам, само дето някой трябва да му даде дрехи и да си го закара до вкъщи. Повечето хора смятат, че благият човечец е баща на патолога, само че не е точно така... Ейбрахам е специалист по всякакви старинни вещи, старае се да взима високи цени за тях и се разнообразява, като помага на Хенри при разследване на местопрестъпленията, често когато никой от двамата няма разрешение да търси улики. Освен това постоянно си организира срещи със стари бабички, бивши гаджета, но все така си остава ерген. Може би е разбираемо - трябва да има някой, който да е до Хенри и да пази тайната му, а какво е да живееш с безсмъртен? Дали ще си достатъчно силен, за да продължаваш да гледаш как остаряваш, а най-близкият човек до теб - не? Ще продължаваш ли да бъдеш до този безсмъртен човек, давайки всичко за него, без да се замисляш, докато накрая усетиш, че ти остава съвсем малко време, за да бъдеш до него?

Джо Мартинез, жената с типичното според мен мъжко име, е детектив от полицията, която няма никаква възможност да покаже детективските си способности заради Хенри. Но няма нищо против това - тя приема ролята си на полицай и оставя разгадаването на случая на патолога. Тя също има своите терзания, спомени, които я преследват и главоболия как да прикрива гафовете на Хенри, когато има такива. Тя приема главния герой с всичките му странности и макар да не знае за безсмъртието му, се превръща в един от най-ценните му приятели (по дяволите, само приятелка... -.-). Джо е смела, пада си по изтънчените неща, но не мисли за почти нищо друго, освен за работа. В живота й е останала единствено полицейската професия, затова е способна да отмени всеки друг ангажимент, когато я повикат в службата. И все пак си пада по Хенри и ако не съществуваха телефоните на този свят (знаете, че звънят в най-важните моменти и точно когато не трябва), много неща щяха да бъдат възможни. Но, уви...

Лукас е "дясната ръка" на Хенри Морган, асистент патолог, който се учи от най-добрия. Адски смахнат е! Голяма скица, ръси бисери при всяко изречение, а когато се опитва да бъде сериозен е още по-смешно, защото изрича най-големите простотии. Малко или много трябва да ти има нещо, за да работиш в морга, нали? Той смята за яки убийствата в комиксите, филмира се много и хич не му пречи да се рови във вътрешности. Но иначе е полезен, помага винаги с каквото може и не възпрепятства разследването, което е една много хубава негова черта. Освен това се опитва да копира Хенри във всеки възможен момент. Тези му опити, разбира се, изобщо не се приемат добре. Малко е наивен и вятърничав, но трябва да има и такива образи, нали? Всъщност и хич не е глупав, само дето всички бледнеят пред Хенри. Освен това колектива "близки до Хенри" включва и онези двамата най в дясно, които са неизменна част от всяка серия, но няма много какво да се каже относно тях. Мъжът е партньорът на Джо, жената е шефката на отдел "убийства".

И, разбира се, всеки Шерлок има и своя Мориарти. Но на "тукашния" Мориарти няма да му слагам снимка, за да ви държа в напрежение. ;) Достатъчно е да знаете, че телефонните обаждания, започващи със "здравей, Хенри", не водят до нищо добро.

Сериалът определено си заслужава. Заплетените случаи са интересни, напълно в духа на детективските сериали. Обръща се внимание и на психологията. Освен това има и едно определено нещо, което прави "Завинаги" страхотен - връзката между миналото и бъдещето. Защото чрез спомените на Хенри Морган човек може да види как толкова неща се променят и в същото време остават същите. Как едни проблеми се видоизменят с епохите, но в същността си са същите. Те не могат да останат завинаги едни и същи. Но все пак има неща, които могат да не се променят никога - любовта към семейството, обичта към любимите хора, които остават в сърцето ни, дори и дълго след като вече са си отишли. Завинаги.