Да бъдеш Джейн (2007)

Дали животът на писателката Джейн Остин има общо с разказаната история тук? Не съм запозната с много факти за нейния живот, но ми направи впечатление друго - изненадах се колко този филм прилича на “Гордост и предразсъдъци”. И всъщност, след като се замислих, не е чудно, че е така. Понякога писателите разказват неща, които вече са преживели, също както прокарват определени внушения в книгите си, за да убедят читателя в своята теза. Препратките към произведенията й, докато действието вървеше обаче, много ми харесаха. А дали Остин е преживяла същите тези неща, които са ни представени тук, не е важно.

Сюжетът на филма ни разкрива първо семейството на Джейн – тя е дъщеря на свещеник, който трудно се справя с изхранването на многолюдното си семейство и затова, когато майката на Джейн вижда възможност да омъжи дъщеря си за богатия племенник на една още по-богата дама, тя трудно ще допусне Джейн да наложи своето мнение по въпроса. Всичко изглежда неизбежно, младата писателка не мисли да се съпротивлява на майка си... само че идва Том Лефрой. И докато двамата се стараят да покажат един на друг колко не се понасят, между тях се заражда нещо...

Във филма Джейн Остин беше представена като много интелигентна, горда и ценяща високо както своите идеали, така и чуждите, стига те да са разумни. Също така обаче тя се държеше доста рязко с околните, понякога ги караше да се чудят дали остроумията й целят да обидят или да разсмеят отсрещния. Въпреки това в нея няма нещо цинично или пък мрачно. Направи ми впечатление на доста слънчева личност, макар и затворена в себе си.

Том Лефрой пък прави впечатление на един доста ненадежден тип, който предпочита да живее живота си както желае, вместо да се старае да получи хубав пост в работата си. Той е весел и непринуден, но и доста откровен и импулсивен, а тъй като вижданията му за живота не съвпадат с тези на Джейн, двамата не се понасят първоначално. С развитието на сюжета обаче в характера му проличават и много скрити черти, които успяха да преобърнат цялото ми мнение за него. Изведнъж спонтанния и неорганизиран Лефрой, който живее без да знае какво иска, се превръща в един по-зрял мъж.

Защо филмът ми прилича на „Гордост и предразсъдъци”? Остин е писала романа си, представяйки в него обществото и духът, което то носи, на своето съвремие. Заради това атмосферата беше една и съща – танците, музиката, порядките и онова, което се смята за благоприлично държание или обратното. Освен това открих много качества у Джейн, които ги има и в главните герои в романа й, което страшно ми хареса - авторът да предава своите качества на героите. Развитието на събитията спазваше също една и съща конструкция – героите първоначално не се понасят, а после между тях се заражда любов.

Връзката на Джейн с Лефрой, дори да следваше тази конструкция, не ми направи впечатление да се е зародила прекалено внезапно. Докато Джейн се стараеше да намери начин да избяга от бъдещия си годеник, тя прекарваше време с Лефрой, стараейки се да избягва неизбежната си съдба. Заради това и двамата имаха много време, за да изгладят различията помежду си. Трудностите, които срещаха по пътя си пък само подсилваха още повече любовта им, а това караше и двамата да вземат прибързани решения, но в същото време по този начин доказваха един на друг колко се обичат.

Филмът представя един интересен поглед към миналото, а романтиката в него за мен не беше някаква изтъркана и изсмукана от пръстите история. Лично за мен беше голямо удоволствие да се „потопя” в историята на една известна писателка, без да се замислям коя част от филма е истина и коя не. Ако ви се гледа романс без сладникав привкус и който не се отдалечава от реалността, значи този филм е за вас.