Вещиците от Ийст Енд (2013)

Вещиците от Ийст Енд

Сезон: 1; Епизоди: 10

Започнах сериала без много очаквания към сюжета и героите. Това и получих - историята не е претенциозна, персонажите също не претендират за нещо особено. Макар написаното до тук да не звучи като положително ревю това не значи, не сериалът не е приятен и чудесен за губене на време. Ако търсите нещо, което да ви разтоварва - ето ви го насреща.

В първи епизод се "запознаваме" с две сестри - Ингрид и Фрея, които не знаят за скритите си способности. Те живеят щастливо с майка си Джоана, която не смята за нужно да ги тормози с истината за тяхната същност. Така че Ингрид се чувства щастлива в библиотеката, където работи, а Фрея - в бара, правейки чудесни коктейли. Но, разбира се, нещо се обърква. И то точно по време на годежа на Фрея с Даш - богатият син на надутата дама, собственик на имението Феър Хейвън. Какво се обърква? Странно същество, приело образа на Джоана, всява смут...

Магиите в сериала напомнят на онези от приказките за вещици и множеството легенди, свързани с тях, а именно - нашепване на латински думи и правенето на заклинания, ако не в кухненска тенджера (все пак действието се развива в днешно време), то със специфични движения на ръцете. Магията обаче според мен не беше толкова важна част от историята, колкото отношенията между героите - те бяха на по-преден план.

Разбира се, когато двете дъщери на Джоана разбират какви са, идват и нейните главоболия, защото тя трябва да ги защити като майка. И може би много пъти нямаше да успее, ако сестра й, Уенди, не й беше помогнала. Уенди е един от малкото персонажи, които ми направиха впечатление и ми станаха приятни. Тя е вещица, която се превръща в черна котка и е склонна често да не взима нещата насериозно, тя не е толкова улегнала, колкото Джоана и определено е по-забавна от нея. Ингрид пък е може би най-умната от всички, но това не й помага много. Колкото до Фрея... Несъмнено главната героиня ми е много антипатичен персонаж. Тя просто не знае какво иска. Има си Даш, който е толкова грижовен и разбран, но в същото време иска и да е с брат му, Килиан, който пък за мен е пълна отрепка - особено в началните епизоди, когато се държеше така, все едно може да има всяка жена и е големият плейбой. Въпреки увлечението й и по двамата братя, Фрея се опитваше да държи Даш в неведение, а Килиан - колкото се може повече настрана, когато разбра, че иначе не може да се справи с увлечението си и това ще се превърне в пречка между нея и годеникът й. Главната героиня е царица на глупавите решения, а заслепеността й няма край.Ако оставим настрана любовният триъгълник обаче, сюжетът ни предоставя загадката около Феър Хейвън и съществото, което се представя за Джоана, както и по какъв начин героите се борят срещу него. Лично за мен сериалът е доста предсказуем - обратите, тайните, които се загатват в началните епизоди и после уж с гръм и трясък трябва да се стоварят върху зрителя в последната серия, са напълно ясни. Има обаче и интересни неща, като например включването на мотив от скандинавската митология за мястото, откъдето идват вещиците. Предполагам, че именно това място ще изиграе огромна роля в следващия сезон.

Не съм чела книгите на Мелиса де ла Круз, така че в това ревю не мога да направя сравнение между двете. От анотацията на първата книга си личи обаче, че има малко общо със сериала. Или поне на пръв поглед. Сериалът може да е интересен за тези, които си падат по любовните триъгълници, или пък за тези, които си търсят нещо разтоварващо като мен. Лично аз смятам да дам шанс на втория сезон, тъй като първият сезон на Салем например беше пълна тъпотия, а вторият беше прекрасен. Освен това краят на сезона даде някои обещаващи обрати за по-нататъшното развитие на историята.