Потомците на слънцето
Сезон: 1; Епизоди: 16
Потомците на слънцето е един едновременно напрегнат и разтоварващ сериал.
Въпреки че двете думи изглеждат несъвместими, в епизодите се редуват както забавни и романтични сцени, така и много съспенс и сериозни теми, върху които да помисли човек. Това, което ми хареса в сериала е, че всичко е пречупено през погледа на едни зрели хора, които знаят какво искат от живота и застават зад думите си, а не станах свидетел на разглезени или пък объркани тийнейджъри.
Сюжетът разкрива историята на
лекарката Му Йон, която среща Ю Ши Джин, капитан в корейската армия. Скоро
двамата отиват в измислената държава на Балканите, Урук, където Йон и колегите
й лекуват бедни и болни хора, а Ю Ши Джин и отряда му пазят мира.
Нещо изключително ценно за мен са
връзките между героите. За тези 16 серии всеки от докторите и медицинските
сестри, както и всеки войник, ми стана близък, все едно го познавам лично и съм
част от неговите приятели. Атмосферата на топлота и уют успява да се усети, а в
романтиката между главните герои се редуват хумор и честност в отношенията.
Всъщност хумористичното е нотка, която съпътства всеки остроумен диалог между
героите, незамисимо дали второстепенни или главни. Умението на Ю Ши Джин да се
шегува например внася по нещо забавно във всяка напечена ситуация, дори когато
си мислиш, че е невъзможно на някой да му хрумне да каже нещо смешно в даден
момент.
В Урук героите срещат, разбира се, и
много трудности – те трябва да се справят със земетресения, други природни
катаклизми, свои лични проблеми, които са или забавни или пък граничещи с
драма, но не някаква блудкава, или пък с любовните си терзания, които обаче не
са захаросани разбити мечти, ами проблеми, с които се сблъсква човек, който
вече има опит в живота и знае, че понякога човек трябва да възпира чувствата
си, а не да им дава воля.
Лекарката Му Йон ме впечатли със своя
борбен дух и самообладание, макар то понякога да й изневеряваше. Например
когато стои на ръба на скала с колата си. Тя има несравнимо чувство за хумор,
което обаче не може да се мери с това на любимия й. Ю Ши Джин е доста
интелигентен, което му помага да бъде забавен, като едновременно с това успява да бъде дори мистериозен, защото в
него има нещо повече от тези качества, които се забелязват на пръв поглед. Като
войник той има огромно чувство за дълг и лоялност, но винаги знае кое да
постави на първо място, що се отнася до любовта или родината.
Другите главни герои, също част от
армията – Со Те Йонг и Мьонг Джу, не са нещо по-малко от другите. Те са
даже още по-интересни, защото Те Йонг никога не показва емоциите си (което
понякога е част от чувството му за хумор) и често е неразбран от Джу, която
обаче винаги проявява търпение. Тяхната връзка като цяло се основава на много
нерви и отлагане, което никой от двамата не харесва, но пък в същото време са
прекалено отговорни към изпълнението на задълженията и заповедите, за да се
отдават на своеволия.
От второстепенните герои доктор Сонг и
неговата любима често изглеждат като пълнеж, но едни от най-смешните сцени са с
тях, а доктор Сонг е нещо много повече от вятърничавият лекар, който оправя
настроението на околните.
Приятелството между Те Йонг и Ши Джин
пък несъмнено е истинско. При тях има една особена чистота в отношенията - всеки приема различията на другия, няма караници и недомлъвки.
Що се отнася до злодеите – Агус е страхотен! Той е мафиот, който успява да
бъде едновременно изискан и заплашителен, демонстрирайки силата си повече чрез интелект,
отколкото по груб начин. Той обаче няма скрупули да наранява, ако е
наложително. На мен ми се искаше да разбера повече за неговата трансформация от
доблестен войник в мафиотски бос, но не смятам да отчитам това като минус. (Освен
това гласът му е прекрасен! Тембърът крие в себе си онези заплашителни нотки,
които придават допълнителна плътност на персонажа, а това е страхотно.).
Наред с многото други проблеми, тук
е намесена и доста политика. Често героите са поставени пред избори, точно
защото не знаят какви ще са последствията от едно тяхно действие – дали то ще
застраши нечий живот, дали си заслужава да престъпиш заповеди, за да последваш
морала си?
Имаше и някои моменти, които бягаха от
логиката и от това как в реална ситуация биха се случили същите неща. Това е
едно малко минусче, защото покрай останалите неща съвсем съм забравила в какво
се изразяваха тези недоразумения.
Потомците на слънцето е просто
страхотен. Препоръчвам ви да му дадете поне 3 серии шанс, ако все пак не ви
хване веднага. Всяка една серия е динамична и не усещаш как минава времето,
защото постоянно се случва нещо ново. Освен това развитието на историята те
кара да съпреживяваш с героите. Що се отнася до това дали ще се хареса на
онези, които не са гледали корейски сериали преди - за мен езиковата бариера и
традиции никога не са били проблем, защото ми е интересно да научавам нови неща
за определена нация, които не съм знаела преди. Ако искате да пробвате нещо
различно, то този сериал е тъкмо за вас. Според мен е чудесен, за да ви запали
по азиатското кино.
Здравейте. Гледах няколко серии и забелязах, че в "измислената балканска" страна надписите по улиците и крайпътните табелки са на чист неизмислен гръцки език. Интересно дали Гърция официално е протестирала относно тази любопитна подробност, тъй като при малко повече желание и въображение подобна "фикция" може да се тълкува по най-различни политически мотивирани начини. Освен това се чудя защо за фиктивна балканска територия е избрано нефиктивното име Урук, което всъщност е действителното име на древен шумерски град в Месопотамия, по-точно на територията на днешен Ирак, където днес се води реален конфликт. С две думи, чудя се защо корейците се предпочели измислена война в Гърция (защото за всеки грамотен човек гръцките надписи в кадрите значат точно това), вместо да ситуират сериала там, където някога е бил истинският Урук и където в момента действително се води война с ИДИЛ - а през 2016, когато е произведен сериалът, тази война даже беше все още в разгара си. И въобще защо Урук, а не Мосул или някой друг съвременен иракски град... Политическа полукоректност чрез конфузни полуфикции е напълно излишна, поне според мен. А иначе отделно от всичко по-горе сериалът е интересен, добре заснет и приятен за гледане, при това актьорите играят естествено, а не по обичайния вдървен корейски маниер. Поздрави и приятен ден. Стоян Йотов.
ОтговорИзтриванеЗдравейте! Не съм се търсела информация по въпросите, които сте поставили в коментара си, така че се осланям изцяло на свои предположения.
ОтговорИзтриванеАз съм на мнение, че са търсели начин да избягат колкото се може по-далече от политиката. Да се свържат нещата с реална война прави обстановката прекалено деликатна и би изместила фокуса на сериала. За мен просто целта е била да ракзажат историите и случките, без да се налага да се утежнява сюжетът и да става прекалено тежък за асимилиране. Като цяло не мисля, че "Потомците" предявява големи претенции за коректност. В тази връзка - може би просто са избрали някакво древно име, което е звучало интересно, без да очакват някой да се задълбочи толкова дали реално е съществувала територия или град с подобно название. Ако имаха претенциите да изпипват нещата и бяха взели предвид всички тези подробности, изобщо нямаше да се пише, че са на Балканите.