17 май 2016

Потомците на слънцето (2016)



Потомците на слънцето 
Сезон: 1; Епизоди: 16

Потомците на слънцето е един едновременно напрегнат и разтоварващ сериал.
Въпреки че двете думи изглеждат несъвместими, в епизодите се редуват както забавни и романтични сцени, така и много съспенс и сериозни теми, върху които да помисли човек. Това, което ми хареса в сериала е, че всичко е пречупено през погледа на едни зрели хора, които знаят какво искат от живота и застават зад думите си, а не станах свидетел на разглезени или пък объркани тийнейджъри.
Сюжетът разкрива историята на лекарката Му Йон, която среща Ю Ши Джин, капитан в корейската армия. Скоро двамата отиват в измислената държава на Балканите, Урук, където Йон и колегите й лекуват бедни и болни хора, а Ю Ши Джин и отряда му пазят мира.
Нещо изключително ценно за мен са връзките между героите. За тези 16 серии всеки от докторите и медицинските сестри, както и всеки войник, ми стана близък, все едно го познавам лично и съм част от неговите приятели. Атмосферата на топлота и уют успява да се усети, а в романтиката между главните герои се редуват хумор и честност в отношенията. Всъщност хумористичното е нотка, която съпътства всеки остроумен диалог между героите, незамисимо дали второстепенни или главни. Умението на Ю Ши Джин да се шегува например внася по нещо забавно във всяка напечена ситуация, дори когато си мислиш, че е невъзможно на някой да му хрумне да каже нещо смешно в даден момент.
В Урук героите срещат, разбира се, и много трудности – те трябва да се справят със земетресения, други природни катаклизми, свои лични проблеми, които са или забавни или пък граничещи с драма, но не някаква блудкава, или пък с любовните си терзания, които обаче не са захаросани разбити мечти, ами проблеми, с които се сблъсква човек, който вече има опит в живота и знае, че понякога човек трябва да възпира чувствата си, а не да им дава воля.
Лекарката Му Йон ме впечатли със своя борбен дух и самообладание, макар то понякога да й изневеряваше. Например когато стои на ръба на скала с колата си. Тя има несравнимо чувство за хумор, което обаче не може да се мери с това на любимия й. Ю Ши Джин е доста интелигентен, което му помага да бъде забавен, като едновременно с  това успява да бъде дори мистериозен, защото в него има нещо повече от тези качества, които се забелязват на пръв поглед. Като войник той има огромно чувство за дълг и лоялност, но винаги знае кое да постави на първо място, що се отнася до любовта или родината.
Другите главни герои, също част от армията – Со Те Йонг и Мьонг Джу, не са нещо по-малко от другите. Те са даже още по-интересни, защото Те Йонг никога не показва емоциите си (което понякога е част от чувството му за хумор) и често е неразбран от Джу, която обаче винаги проявява търпение. Тяхната връзка като цяло се основава на много нерви и отлагане, което никой от двамата не харесва, но пък в същото време са прекалено отговорни към изпълнението на задълженията и заповедите, за да се отдават на своеволия.
От второстепенните герои доктор Сонг и неговата любима често изглеждат като пълнеж, но едни от най-смешните сцени са с тях, а доктор Сонг е нещо много повече от вятърничавият лекар, който оправя настроението на околните.
Приятелството между Те Йонг и Ши Джин пък несъмнено е истинско. При тях има една особена чистота в отношенията - всеки приема различията на другия, няма караници и недомлъвки.

Що се отнася до злодеите – Агус  е страхотен! Той е мафиот, който успява да бъде едновременно изискан и заплашителен, демонстрирайки силата си повече чрез интелект, отколкото по груб начин. Той обаче няма скрупули да наранява, ако е наложително. На мен ми се искаше да разбера повече за неговата трансформация от доблестен войник в мафиотски бос, но не смятам да отчитам това като минус. (Освен това гласът му е прекрасен! Тембърът крие в себе си онези заплашителни нотки, които придават допълнителна плътност на персонажа, а това е страхотно.).
Наред с многото други проблеми, тук е намесена и доста политика. Често героите са поставени пред избори, точно защото не знаят какви ще са последствията от едно тяхно действие – дали то ще застраши нечий живот, дали си заслужава да престъпиш заповеди, за да последваш морала си?
Имаше и някои моменти, които бягаха от логиката и от това как в реална ситуация биха се случили същите неща. Това е едно малко минусче, защото покрай останалите неща съвсем съм забравила в какво се изразяваха тези недоразумения.
Потомците на слънцето е просто страхотен. Препоръчвам ви да му дадете поне 3 серии шанс, ако все пак не ви хване веднага. Всяка една серия е динамична и не усещаш как минава времето, защото постоянно се случва нещо ново. Освен това развитието на историята те кара да съпреживяваш с героите. Що се отнася до това дали ще се хареса на онези, които не са гледали корейски сериали преди - за мен езиковата бариера и традиции никога не са били проблем, защото ми е интересно да научавам нови неща за определена нация, които не съм знаела преди. Ако искате да пробвате нещо различно, то този сериал е тъкмо за вас. Според мен е чудесен, за да ви запали по азиатското кино.


2 коментара:

  1. Здравейте. Гледах няколко серии и забелязах, че в "измислената балканска" страна надписите по улиците и крайпътните табелки са на чист неизмислен гръцки език. Интересно дали Гърция официално е протестирала относно тази любопитна подробност, тъй като при малко повече желание и въображение подобна "фикция" може да се тълкува по най-различни политически мотивирани начини. Освен това се чудя защо за фиктивна балканска територия е избрано нефиктивното име Урук, което всъщност е действителното име на древен шумерски град в Месопотамия, по-точно на територията на днешен Ирак, където днес се води реален конфликт. С две думи, чудя се защо корейците се предпочели измислена война в Гърция (защото за всеки грамотен човек гръцките надписи в кадрите значат точно това), вместо да ситуират сериала там, където някога е бил истинският Урук и където в момента действително се води война с ИДИЛ - а през 2016, когато е произведен сериалът, тази война даже беше все още в разгара си. И въобще защо Урук, а не Мосул или някой друг съвременен иракски град... Политическа полукоректност чрез конфузни полуфикции е напълно излишна, поне според мен. А иначе отделно от всичко по-горе сериалът е интересен, добре заснет и приятен за гледане, при това актьорите играят естествено, а не по обичайния вдървен корейски маниер. Поздрави и приятен ден. Стоян Йотов.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте! Не съм се търсела информация по въпросите, които сте поставили в коментара си, така че се осланям изцяло на свои предположения.
    Аз съм на мнение, че са търсели начин да избягат колкото се може по-далече от политиката. Да се свържат нещата с реална война прави обстановката прекалено деликатна и би изместила фокуса на сериала. За мен просто целта е била да ракзажат историите и случките, без да се налага да се утежнява сюжетът и да става прекалено тежък за асимилиране. Като цяло не мисля, че "Потомците" предявява големи претенции за коректност. В тази връзка - може би просто са избрали някакво древно име, което е звучало интересно, без да очакват някой да се задълбочи толкова дали реално е съществувала територия или град с подобно название. Ако имаха претенциите да изпипват нещата и бяха взели предвид всички тези подробности, изобщо нямаше да се пише, че са на Балканите.

    ОтговорИзтриване