Сравнително с подобно заглавие някоя измислена, а защо не и истинска преса, ще обозначи това приключение на американеца Хенри Джеймс, с когото се срещам за втори път в рамките на няма и месец... а май дори не съм чела. Срам... може би xD.
Трудно ми е да си изчистя мнението от типичните за мен отклонения, така че ще започна от там, където Хенри Джеймс пожела да се самоубие.
В "Картата на времето" на Палма този малко познат ми американец беше изобразен като съвсем леко горделив джентълмен, запленен от идеята да говори с увъртяни фрази в романите си. Но аз не знам нищо за тези романи, затова не можех да го преценя, а и Уелс беше далеч по-живият и привлекателен образ там.
Симънс обаче също твърди, че романите на Джеймс изобилстват от интересни дълги изречения. Може и така да е, може и някой ден да попадне в ръцете ми и господинът да се зарадва, че някой го чете. Защото в онази дъждовна нощ, откъдето започва историята на Симънс, той е малко отчаян. Дотолкова, че е решил да се удави в реката на една европейска столица преди петдесетия си рожден ден. Намираме го да пристъпва към водите на тази река там, където знае, че няма да може да се спаси.
Ето в тази тъмна, дъждовна вечер, в тъмното край реката, той внезапно вижда човешки силует в мрака. Силует, който всички ние можем да различим добре, благодарение на милионите му изобразявания тук и там (или поне така се твърди).
Шерлок Холмс наблюдава писателя от тъмното.
Холмс е помолен да се заеме с един случай в Америка и поради някаква причина се нуждае от
Хенри Джеймс, макар че, разбира се, в началото отказва да се изрази напълно ясно поради каква точно причина. И за изненада на Хенри Джеймс, той се озовава на кораб за Америка.
Хенри Джеймс като герой ми се видя малко отнесен и меланхоличен като за заместник на Джон Уотсън, но в същото време беше точно това, което някои сериали правят с Уотсън понякога (казвам сериали, понеже не съм чела абсолютно истинските оригинали на историята на Холмс и Уотсън все още). Джеймс беше объркан и се дразнеше лесно от идеите на Холмс, но въпреки това го следваше, без сам да знае защо. Често пъти мразеше детектива заради едно или друго, често пъти му хрумваше да направи нещо заради същия този човек с миризливата лула, за да подпомогне едно разследване, което иначе му се вижда абсурдно. На няколко пъти Холмс, който "разнасяше" писателя навсякъде със себе си като "куче на каишка" за малко не изричаше например "Здравейте, госпожо, аз съм Шерлок Холмс, а това е доктор Уо...", а на мен ми правеше впечатление чак, когато детективът се запънеше...
И все пак доктор Уотсън, няма как да е иначе, ми липсваше, понеже си е доктор Уотсън. По начина, по който историята вървеше, един Уотсън в стил Мартин Фрийман щеше да е точно на мястото си. Даже и Джуд Лоу щеше да си го бива, понеже си имахме работа с разни джентълмени, а Лоу е един от най-изтупаните Уотсън-ци, които съм виждала. Отнесените и сложни мисли за живота, представени ни от Хенри Джеймс не бяха лоши за изучаване и придаваха една интересна тежест на историята, ако мога да се изразя така, никак не бяха лоши. Лошото е просто, когато искаш да видиш точно определен герой, който си е като залепен за другия за теб, и само чакаш изведнъж да цъфне отнякъде... Ми можеше да срещнат Джон на някой кораб xD Стига да е... истински...
Шерлок Холмс имаше няколко загадки за разрешаване. Но една от най-важните и запленяващи беше тази дали наистина е реална личност или е просто литературен герой. Гениалният детектив, вдъхновил толкова много писатели и творци, се съмняваше в своята реалност. И може би с право?В "Петата купа" Холмс изглежда все така жив и деен, какъвто си е по принцип, пак позовавайки се на сериалите. (Съжалявам, но не мога да преценя дали Симънс не е повлиян от киното, дали Холмс по принцип си е такъв, или аз виждам всичко през очите на любител на седмото изкуство... или всичко е сбор...). Той беше малко луд, малко глуповат в определени моменти, раздразнителен в други и човечен в трети. Разбрах, че било стряскащо да чуеш Холмс да се смее.
Има ужасно много Шерли-та и повечето от тях споделят определени черти, които хората като мен, не напълно навътре с материала, могат да сметнат за абсолютна част от оригинала. Преживяването е странно - това върху един толкова познат и наистина обичан герой, да се наслагват толкова много интерпретации и въпреки това да си убеден, че това си е пълен и напълно реален Шерлок Холмс. Дали го виждаш като Къмбърбач, Дауни, аниме герой или кой да е Холмс, няма никакво значение, той просто си е Холмс...
Стана малко объркано, признавам.
Беше наистина вълнуващо това дали той ще открие правилния отговор на въпроса дали съществува. Въпрос, който дори ние можем да си зададем, защото може ли някой да е сигурен? Въпрос, запленил не само Холмс, но и много от другите герои в "Петата купа". Марк Твен дори говори с най-простите думи за това. Можем ли ние да знаем дали не сме част от нечий роман? (Аз бих добавила, че ако аз съм част от някой роман, то сигурно е роман тип Хенри Джеймс, поне както го описват - ще е с много сложни изречения, на които не им хващаш смисъла, хахах).
Разбира се, може би това е някаква американска шега, отговорът винаги се крие поне в един чистокръвен американец.
Струва ми се, че участието на Ирен Адлер, един куп американски богаташи от това време, края на XIX-ти век, страшно добрия снайперист (братчеда Клифтън), направиха историята страшно добра. На моменти някои разговори в стил "едното време на масата" бяха леко отегчителни за свикналия ми да се разхожда насам-натам ум, но това далеч не значи, че не бяха добри. Книгата завършва с много задоволителен екшън, малко нещо като Джеймс Бонд. Имаше си даже и трагедията. И романтиката!
Споменаването на Поаро, Майкрофт и Мориарти по някакъв странен начин ужасно ме забавляваше. Що се отнася до Мориарти, Симънс явно харесва теорията, че Холмс и Мориарти са една и съща личност, защото накара Холмс да твърди това тук.
Ами ако под маската на Мориарти се крие Холмс, а под маската на Холмс... Мориарти? xD И под маската на...
Когато бях ученичка в малките класове, изобщо не подлагах на съмнение реалното съществуване на личности като тримата мускетари, доктор Алън Грант от "Джурасик Парк", Зоро, Нео от "Матрицата" и който още се сетите. Холмс не беше изключение от това. Добре де, за доктор Грант и Нео имах съмнения, ама историите на другите бяха писани далеееееч в миналото, защо пък наистина да не беше възможно да съществуват?
И те са реални... докато някой разказва за тях. Независимо дали е доктор Уотсън или "агентът" Артър Конан Дойл. Или е Хенри Джеймс, Феликс Палма, Дан Симънс...
Затова, макар и описан като най-възможно оригиналната си версия, един човек все пак ми липсваше. Наистина исках да го видя изпод някоя маска.
Вече знам как да отговоря на ей този въпрос:
Няма коментари:
Публикуване на коментар