"Един живот за една зора."

Живот, тлеещ до една зора. А след това – копринено въженце около врата.

Това е участта, която застига съпругите на младия халиф на Хорасан, който избива невинни момичета без да му мигне окото. Без да се замисли, че отнема близките на някой човек. Сякаш един живот не струва нищо. Или поне такива са слуховете.

Шива, най-добрата приятелка на Шахризад, е жертва на халифа. Заради това Шахрид е решена да му отмъсти. Тя доброволно предлага да бъде съпруга на Халид, владетеля на Хорасан, за да отмъсти както за убитата си приятелка, така и за останалите момичета, станали жертви на чудовището.

Шахризад обаче скоро открива, че макар слуховете да са верни, зад тях се крие нещо повече. Но дали една причина, обясняваща всичко, е достатъчно основателна, за да бъдат простени убийствата?

“Гневът и зората” прикова вниманието ми за пръв път с красивата си корица. После със заглавието, а след това анотацията окончателно ме убеди, че трябва да имам тази книга. И този път, учудващо за мен, интуицията не ме подведе.

„Гневът и зората” е една романтична история, но представена в необикновена обстановка – това е любовна история под изгарящото слънце и задушните пясъци. Пустинята и прашният град са неща, с които винаги ще правя асоциации, защото авторката те пренася в един екзотичен свят, за който всички сме чели приказки или чували истории, а Ахдие пресъздава този свят точно такъв, какъвто го очакваме, но не познаваме съвсем. Малко отдалечен от нас, забулен в мистика, този неин свят те кара да затаиш дъх, да прехвърляш в главата си картини, изпълнени с жар и пек, с прохладни нощи, неизмерими богатства, нетипични дрехи и обичаи. Атмосферата в романа е нещо, което просто трябва да се усети. Леката фентъзи нотка също е доста любопитна част от сюжета, която тук е само загатната, но би могла да бъде застъпена в продължението.

А героите са онова, което прави книгата прекрасна. Иска ми се да можех да опиша образа на Халид такъв, какъвто го чувствам, но това едва ли е възможно. Този тих, опасен халиф, това уж безчувствено и пресметливо чудовище, изгубено за светлината, може да бъде безкрайно нежен и дори лесно раним. Бремето, което трябва да носи като владетел, му налага много ограничения и не му позволява да се доверява на околните. Макар и адски затворен в себе си, Халид е неочаквано добър в изразяването на чувствата си – както с думи, така и с жестове. Това е и главната причина, заради която Шахризад забеляза, че в него се крие нещо повече. Тя обаче се луташе между дълга и чувствата, които започна да изпитва. Според мен Шази толкова държеше да изпълни първоначалния си план, защото той беше единственото нещо, което не я объркваше. Тъй като тя не можеше да приеме да се влюби в смъртния си враг, се опитваше да поддържа омразата си към Халид чрез спомена за Шива. С всеки изминал ден обаче халифът, може би несъзнателно, я изненадваше с човечността си и с това изтриваше омразата й. Тяхната романтика е толкова красива именно защото те бавно, постепенно и внимателно се опознават. Имат връзка, основаваща се на взаимно разбиране и допълване на онова, което липсва в отсрещния.

Тарик пък е приятел от детството на Шахризад, който, разбира се, е влюбен с нея и това, че се опитваше да я отмъкне от халифа, ме изкарваше извън нерви. Любовен триъгълник тук обаче няма, за което безкрайно се радвам.

Джалал пък е друг мой любим персонаж, който макар да обръща всичко на шега, е добър в скритите заплахи и дори не се опитва да скрие, че е по-умен, отколкото изглежда. Обожавам неговата отдаденост към семейството, чувството за дълг да защитава близките му хора. Той не се страхуваше да казва истината в очите на Халид. Джалал е човек, който винаги наблюдава другите и знае много за тях, но не разкрива нищо за себе си.

Деспина, гъркинята с острия език, също е персонаж, който ми допадна. Тя е съвсем открита. Дори когато се опитва да излъже, е като отворена книга. Това често ме забавляваше, особено когато тайната й се разкри, а тя все още се опитваше да отклони вниманието от нея.

„Гневът и зората” е една интригуваща, красива романтична история. Тя бяга от стандартното не само заради екзотиката си. Отношенията между героите са внимателно преценени, развитието на връзката им е постепенна, добре изградена и избягваща преувеличения. Препоръчвам горещо книгата, тъй като тя се чете на един дъх. Тази история има големи заложби за развитие и се надявам втората част да е шеметна.

Цитати от книгата може да намерите тук. :)