Японските разкази

А сега ще стане за много кратко дума за едно много "каваи" издание на книжка, на което от много дълго време бях хвърлила моето лакомо за японски работи оЧо.

Става дума за "Японски разкази", както виждате и в ляво. Книгата е на Изток-запад и е най-странното двуезично издание на света. Защо?

Ами да речем защото малцина са тези сред масовия читател, които ще четат на японски в България, че да бъде представен и оригиналният текст. Те, много от хората, както се казва, не знаят дори какво е "коничиВа" (с разнообразни ударения), а пък йероглифите... ми че те са си китайски! То японците, корейците, китайците и прочие "дръпнати" не пишат ли все еднакво, а?

Та, в този смисъл, книжката явно е предназначена предимно за аудиторията от японисти в България. Което не е лошо. Аз също съм нещо малко японист, нищо, че уча езика извън университета (засега, надявам се). Поради тази причина смятам книгата за изключително сладка и готина. Имам да напредвам с канджи, няма как да излъжа за това, но редицата йероглифи, които разпознавам, е значително по-широка, отколкото беше някога. Беше ми безкрайно забавно да сравнявам текста или поне най-малкото да поглеждам да видя "Как ли звучи това пък на японски?". Ако нямаше японски вариант, постоянно щях да мелям ида се чудя "Абе това наистина ли е така?" xD

Проблемът на книжката е отбелязан и от други хора в Goodreads и в случая не мога да не се съглася с тях. Въпреки че на мен двуезичното издание не ми пречи, наистина беше супер странно решението да няма бележки под линия. За татами хората може и да се сетят, ама за вратите, онигирите и прочие по-сложни неща... надали. Това отново ме навежда на мисълта, че книгата е предвидена само за нашата секта от любители на Япония, стигнали толкова далеч, че да имат и ниво на японски език... все някакво xD.

Другото супер нелепо нещо е решението за последните няколко автора да се сложат спойлери за следващите произведения в биографиите им. Защо?! Наистина би се получила добра дисертация или изследване на японския автор според кратките сведения за произведенията, ама не им е мястото там на тия сведения! Аз нали ям всякакви неща, не ми пука дали някой вече ми е разказал дадена книга, но предполагам, че това ще откаже редица ревностни почитатели на "Не ми разказвай!"...

Третото нещо, което ми направи впечатление, беше отново с преведените думи и имена. В случая новото беше по-често наслаганото удължено "о". Да, съвсем правилно, в японския наистина има удължено "о" и наистина е по-добре понякога да го завреш в лицето на четящия, за да не си измисля той имена... Но понякога седи малко грозно. И понякога, по дяволите, като сте решили да го слагате, сенпаи, не го забравяйте само малко по-надолу на същата страница xD. Скандализирахте ме със "шЬОги", наистина... Че се пише "しょうぎ" не споря, обаче пък да звучи така е малко... шантаво. Не знам, поне така си мисля о.О

Колкото до самите разкази, те определено също не са като за българската публика, която иска да се запознае с японската литература. Те приличат повече на отнесени есета за красотата на живота, природата и прочие. Впечатления от неща, мимолетни като вишневи цветчета, както се казва. Според мен не са толкова високо философски, колкото се опитват да ги изкарат. Просто са красиви и нежни. Повечето сякаш са писани от деца и главните герои са именно деца. Спомени от детството в този случай?

Всеки от авторите действително е оригинален по своя си начин и определено е различен от другите, което прави сборника доста разнообразен. Има теми, които сякаш ги обединяват, има теми, които са си само за тях. Повечето разкази навяват тъга по отдавна отминалото, други са жестоки по един... японски начин (например "Черният котарак"). Едно особено важно нещо, което ги обединява, обаче, е... че събуждат желанието в мен да ида тамммм... Ех, мечти, мечти...