Едгар Алън По... и никой друг

"Какво, че всеки от тълпата

е по-щастлив от мен?"

Дълго време се чудех дали да започна тази публикация и изобщо как да я започна. Предполагам, че по този случай тя няма да е особено интересна за онези, които мразят личните впечатления на другите... но в крайна сметка половината от този блог е пълен именно с въпросните лични впечатления.

Почти всеки (за да не казвам всеки, изтъркано е) знае или е чувал името на По. По и неговият гарван, По и неговата загадъчна смърт, По и неговото противоречиво за времето си творчество, макар за последното да не съм сигурна защо е точно така. Вярно, По е имал своите отрицателни и своите положителни черти, вярно е - имал е много врагове, може би по-малко приятели. И е оставил след себе си едно чудесно, красиво, докосващо наследство.

Хорър? Не толкова, колкото приключение, урок, малки чудеса и иронии, какво ли още не - това представляват разказите му. Поезията му - романтична, нежна, тъжна, драматична... или жестока, мрачна, спираща дъха.

Малко бе това, което имах в ръцете си, но то ми даде много. Моята книга е от поредицата "световна класика", няколко пъти вече споменах в разни сайтове. Черна, с дебели корици, зад които се крие малка красота. Стара ли? Едно изкуство не може да е старо. Много малко разкази биха могли да загубят своята актуалност, смисъл и прочие, само заради времето. По ще бъде актуален, интересен и завладяващ винаги... поне според мен.

Всичко започна с човека в дясно. Филма "Гарванът" от 2012-та година ни среща с един Едгар Алън По, който съвремието би определило като голяма "шемет". Той не може да седи на едно място, той се вълнува, той се възмущава от редакторите си, той пише... и пише... и също така, разбира се, обича.

Филмът ни превежда през едни от най-известните разкази на автора, съчетани в една цялостна история, а именно - мъките на По да открие своята любима. И ни представя една теория защо би могла да се е случила така мистериозната смърт на автора.

Харесах филма, въпреки че очаквах друг тип история... дори и аз не знам каква. Сценарият наистина ме изненада, но определено не неприятно. Джон Кюсак успя да ми представи един образ на писателя, който много лесно започнах да свързвам с реалната личност. Тоест - играта му беше наистина чудесна.

В самото си творчество, По много често сякаш описва себе си. Странно е, че винаги те опровергава - героите му носят всякакви различни имена, но гласът на писателя е по-силен от този на героите му. Главният герой винаги е По. Може би аз все оставам с такова впечатление, за първи път ми се случва писателят да се е отбелязал толкова силно в своите разкази, ако мога така да се изразя. Но така те приканва да... му вярваш повече. Чувстваш героя му по-близък, може би? Не знам, не знам, странно е, но творчеството му е прекрасно.

Разказите на По, до които аз се докоснах, варираха - някои бяха ужас, други трагедия, трети комедия, романтика... Щастлив край, лош край, невероятно пиратско приключение дори. Пленителни, трогващи, приятно гъделичкащи или пораждащи много въпросителни. Детективи, джентълмени, красавици. Всъщност са история точно на това, което се очаква да прави и знае един джентълмен. Задължително в тях има вмъкнати френски, немски и прочие чуждоезикови цитати. Това е много важно, настоява самият По в един от разказите си... озаглавен "Как се пише разказ..."

Е, самият той след това написва и продължението, където изопачава собствените си съвети xD

Има един интересен модел женски персонаж - Тя винаги е чернокоса, Тя винаги е прелестна и умна. Тя винаги е в центъра, когато присъства в даден разказ. Тя... недостижимата Тя. Която смъртта често прибира при себе си. 

За тази "Тя" бяха предназначени голяма част от стихотворенията, включени в съответния раздел в моята книга. Красиви, романтични, докосващи - всички тези определения, имайте предвид, ги казва една жена, тъй че предназначението им явно е точно такова, каквото трябва да бъде. А аз дори не умея да чета добре поезия!

Той е Едгар Алън По... и никой друг - както се казва в онзи стих, в който гарванът грачи грозно, зловещо...

Противоречив като личност за много хора, спечелил сърцето на още един, казано по нововремски, фен. Точно ей тук...